Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
— Готов ли си емоционално да живееш и по-нататък, когато… ако загубиш?
И той ме изгледа с онази бащинска загриженост, която съм срещал само у Чарли.
— Добре де — признах аз. — Живея и дишам само за делото. За мен то е по-важно от всичко на света.
Чарли въздъхна и внимателно сложи ножа и вилицата върху чинията.
— Джейк, знаеш ли, че докато ние тук си говорим, кометата Суиф-Тътъл, едно парче скала с диаметър десет километра, лети през космоса право към нас? Пътувайки по сегашната си траектория с двайсет и пет километра в секунда, тя ще рухне върху нашата незначителна дребна планета на 14 август 2126 годила.
— Повечето клиенти на вуйчо Джейк още ще са в затвора — подметна Кип.
— Накъде биеш, Чарли? — попитах аз.
— Това е скалата на Страшния съд — обяви той с тежък глас. — Експлозията ще е милиард пъти по-мощна от бомбата в Хирошима. Облак прах ще обгърне Земята за десетилетия и това ще унищожи цялата растителност, ще съсипе световния климат, ще предизвика глобален глад и навярно ще сложи край на човечеството.
— Еха-а, „Междузвездни войни“! — възкликна Кип.
Аз допих бирата си.
— Схващам, но не приемам идеята. Искаш да кажеш, че при тези мащаби няма значение какво се случва в нашето всекидневие. Като личности сме нищожни прашинки, а като вид…
— Сме обречени — отсече неумолимо Чарли.
— Тогава защо да правим каквото и да било? — попитах аз. — Защо просто не идем на плажа да се печем, да ловим риба и да зяпаме мацките?
— За рибата и аз съм навит — одобри Кип с мазни устни.
— Доколкото си спомням, вече опита да караш по този начин — каза ми Чарли — и го сметна за незадоволителен. Трябва да има баланс. Човек трябва да си намери увлекателно занимание — Мортимър Адлър го нарича игра, а Джоузеф Кембъл — откриване на блаженството. Същевременно не бива да залагаш целия си свят, цялото си самоуважение върху нещо тъй мимолетно като капризите на съдията или заседателите. Не и когато ни предстои така наречената цивилизация да бъде унищожена с…
— С един замашки юнах — подсказа Кип.
Езикът на жестовете
След обяд доктор Лорънс Шийн каза на заседателите, че в съзнанието на всеки от нас има тайно кътче, където заключваме най-мъчителните спомени.
— Моята работа е да отключвам това кътче и да освобождавам спомените. Само чрез спомена можем да оздравеем.
Задавах въпросите кратко и ясно, оставяйки Шийн да говори. Исках да е спокоен и самоуверен. Така контрастът щеше да бъде още по-ярък, когато го пречупех. Ако го пречупех.
— Всички спомени се съхраняват някъде в мозъка — продължаваше Шийн. — Някои са достъпни, готови да излязат наяве по всяко време. Други са замразени като в ледник. Аз използвам лекарския си опит, за да затопля този ледник, да разтопя ледовете и спомените да рукнат на воля като река през девствен лес.
Беше затънал до уши в цветисти изрази, но аз го оставих да си играе играта. Също като риба на въдица, щеше да плува насам-натам докато го подсека. Той разказа на заседателите за хипнозата, образните спомени, психодрамата, свободните асоциации и хипнотичното връщане към детството. Продължи да говори за пациенти, отхвърлящи миналото и за неволните проблясъци у жертвите на насилие. Думите спомен и изцеление се повтаряха почти толкова често, колкото и съкращението ПТСС.
— Посттравматичен стресов синдром… този термин навярно ни е познат — обърна се Шийн към заседателите с леко високомерие. — Наричахме го и виетнамски синдром преди време, когато войниците ни страдаха от него. Какъвто и термин да изберем, той означава, че пациентът е потиснал дълбоко в себе си ужасите от миналото.
Той разказа за миналото на Криси Бърнхард. Проблемите с храненето, алкохола и наркотиците, пагубните връзки с мъже, липсващите спомени от детството, чувството, че не владее живота си. Описа разликата между травматичните спомени, които се съхраняват в пълни подробности, и онези, които изобщо не можем да си припомним.
— Травмата от първи тип е кратък инцидент, който оставя ярки, незаличими спомени — обясни Шийн. — Травмата от втори тип се дължи на многократни преживявания и често бива забравена. Съзнанието предвижда идващото насилие физическо, сексуално или емоционално — и потиска паметта, за да продължи да функционира. Естествено, този защитен механизъм е колкото полезен, толкова и вреден. Жертвата не се спасява от мъките при насилието. Тя просто ги усеща по други, самоунищожителни начини. Криси бе преживяла травма от втори тип и поради това не я помнеше, докато не отключих вратичката, за да започна процеса на изцеление.