Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
— Нима вашата работа, докторе — попитах аз, — не е да обяснявате човешкото подсъзнание?
— Да, част от работата ми.
— Вие казахте на Криси, че нейният баща е виновен за смъртта на майка й, нали?
За миг лицето му се изкриви. Всяко споменаване на Емили Бърнхард го пробождаше като с нож. Той захапа юмрук, закривайки част от лицето си.
— Всички го знаеха… виждаха как се държи с нея. Тя беше тъй нежна, тъй крехка и чувствителна, а той — пълен простак. Беше безцеремонен и груб. Прикриваше това с шеги, но шегите му винаги нараняваха. Той не можеше да стане част от света на Емили, затова трябваше да го разруши. Присмиваше се на културата, на такта, на всичко, което отличаваше Емили от останалите.
— И затова упреквате Хари за смъртта на Емили Бърнхард?
Той пак се загледа настрани.
— Да. Той я уби. Не с пистолет или спринцовка, а като я лиши от достойнство, като я държеше затворничка в собствения й дом. Престана да ме допуска при нея, тъпчеше я с успокоителни и приспивателни. Тя изпадна на два пъти в кома от смес на барбитурати и алкохол, а накрая почина без време от сърдечен удар.
— В такъв случай, сър, ще отречете ли, че мразехте този човек, който обвинявате за смъртта на обичаната от вас жена?
Той се вкопчи в подлакътника на стола и замахна отсечено е другата ръка.
— Не. Знаех що за звяр представлява. Той бе продукт на средата, в която е израснал. Не заслужаваше жена като Емили. Но не го мразех.
— А Кристина? — попитах аз. — Не я ли упреквахте?
— Защо да я упреквам? Тя беше невинно дете.
— Тя е стояла между вас и Емили.
— Не бих я упрекнал за подобно нещо. Това би било неразумно.
— Смятате ли се за напълно разумен човек?
— Никой не е напълно разумен, но аз…
— Мислили ли сте някога, че Кристина въпреки цялата си невинност, е била пречката между вас и Емили?
Той се размърда на стола и скръсти ръце.
— Не си спомням да ми е хрумвала подобна мисъл. Никога.
— А подсъзнателно, доктор Шийн?
— Какво?
— Не ви ли е минавала тази мисъл там, където се спотайват толкова много неща, които не можем мито да овладеем, нито да обясним?
Той не отговори. Пък и как би могъл?
Скалата на страшния съд
— С един куршум и бащата, и дъщерята — промърмори Чарли Ригс.
— С три куршума — поправих го аз. — Но иначе имаш право, такава ми е теорията.
— Не се ли каниш да лапнеш голям залък, Джейк? — попита той и захапа чесново хлебче, намазано обилно с масло. — Искаш да се отървеш от Кристина и Хари с един юнашки замах.
— С един юнашки замах! — не пропусна да се намеси Кип. Беше облякъл фланелка с номера на Дион Сандърс само за да ме дразни. — Рече го Питър Селърс в една серия от „Розовата пантера“.
— Откровено казано, и в двата варианта не ми е ясно — признах си аз.
Чарли Ригс отпи глътка черпено вино.
— Ако погледнем староанглийския произход на думата замах, ни става ясно…
— Чарли, в момента сме насред съдебен процес, така че…
— Ако трябва да бъдем точни — поправи ме той, бършейки със салфетка мустака си, — в момента сме насред един приятен обяд.
Нямаше как да възразя. Седяхме в „Пиколо парадайз“ на Маями Авеню оттатък реката и разполагах с деветдесет минути да изям една порция ригатони с водка, преди да се върна в съда.
— Но ако държиш да прескоча етимологичния спор — предложи великодушно Чарли, — ще се съглася.
— Благодаря — казах аз и махнах на любезния сервитьор за още една бира. Никога не пия по време на дело, но както изтъкна Чарли обедната почивка не се води за официална част от процеса. А аз като адвокат умея да използвам формалностите.
Бях оставил Криси под опеката на моята секретарка Синди и доктор Милагрос Сантяго. Идеята дойде от Кип, господ да поживи кинолюбителското му сърчице. Както каза мъдрият ми племенник, ако доктор Шийн я бе програмирал, спомените й трябваше да са нейде в главата й. Просто трябваше да ги възстановим като онези проблясъци в киното. Възложих тази задача на доктор Сантяго.
По-късно щях да поработя с Криси, за да се подготвим за показанията. Забележете, не казвам да репетираме, макар че лично аз предпочитам най-точните, макар и невинаги деликатни термини. Често наричам клиентите паплач, съдебните такси — пладнешки грабеж, експертите — курви, а любезните лихвари, дето осигуряват пари за гаранция — кръвопийци. Търсенето на клиенти е търчене подир линейките. Благотворителната правна помощ става прахосан хонорар. А предварителното заплащане означава: плати ми сега за услугата, дето може изобщо да не я свърша. Изобщо адвокатските сметки са истински творчески съчинения, според които клиентът ни плаща не само за свършен труд, но дори за ходенето по скъпи ресторанти и загубеното време в размишления над менюто. Така нареченият период на проучване най-често е посветен на задачата да узнаем онова, което не сме научили като студенти или отдавна сме го забравили.