Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
— Обвинението приключи.
Беше същински Ханибал пред Алпите — толкова победоносен, че се чудех как не е довел военен оркестър.
— Много добре — каза съдията Стангър. — Утре в девет сутринта започваме със защитата.
Малко след осем вечерта пикапът спря пред къщи с безценния си товар — моя племенник, моята баба и моя скъп доктор.
— Джейк, мисля, че оная сиво-бяла птица върху черницата е скална лястовица — съобщи Чарли Ригс.
— А-ха…
— Вече е тъмно и не се вижда добре, но утре сутрин ще проверя.
— Добре, Чарли.
Баба домъкна ракитовата си кошница. Провизиите бяха покрити с карирана кърпа и незнайно защо гледката ми напомни всички онези филми, в които затворникът получава баница със скрита пила или пистолет.
— Божичко, докторе! — възкликна баба. — На Джейк сега не му е до птици.
И тя извади от кошницата баница със сладки картофи. Беше още топла и лъхаше на канела, но не забелязах и следа от оръжие.
— Добре де, добре — рече Чарли. — Просто си мислех, че не е зле да потърся гнездото. От такива гнезда китайците правят супа.
— Уа-а-а! — изблещи се Кип. — Гнусотия.
Той помагаше на баба да подрежда в хладилника панички и бурканчета. Зърнах божественото й блатно зеле, подправено с палмова сърцевина, папая, портокали и кокос. Нямаше начин да не е донесла и сметанов кейк, хлебен пудинг и задушена сланина с ориз и грах. Баба си пада по стабилните ястия.
Чарли се изкашля.
— Кипърс, супата от птичи гнезда е изключителен деликатес. Скалните лястовици правят гнездата си изцяло от слюнка и ако някога попаднеш в Хонконг, препоръчвам ти…
— Слюнка! — Кип застина, както пренасяше пластмасова паница със замразени пържени миди. — Ял си супа от птича слюнка?
— Не ставай капризен, момко — отвърна Чарли. — В някои краища на света към ориза прибавят ларви на термити заради вкуса и протеина.
— Гнусотия на квадрат!
— Гъсениците съдържат на грам толкова белтъчини, колкото и телешкото, и десет пъти повече желязо. Лично аз съм опитвал гъсеницата на Rhynchophorous phoenicis, наричана на простонароден език гъгрица, и я намирам за превъзходна.
— Ще се издрайфам — каза Кип.
— Не и в моята кухня — заявих аз, после се обърнах към стария червоугодник. — Чарли, ако си приключил с общообразователната част искам да поговорим.
— Може, но не точно в момента. Отворил ми се е един апетит…
— Плюеш срещу вятъра — каза Чарли и аз се зачудих дали не мисли пак за любимата си супа.
Седяхме на задната веранда и Чарли държеше буркан от бабината скоросмъртница. Аз скромно бях предпочел чаша кафе.
— Четох доклада за аутопсията — продължи той, — а също така записките на хирурга и болничните документи, освен това разговарях със сестрите. Няма никакви признаци доктор Шийн да е сторил нещо нередно в онази болнична стая. Единствените белези по тялото са от стрелбата и операцията. Смъртта на Хари е предизвикана от сърдечен удар. Не разполагаш с доказателства за нещо друго.
— Само знам, че Гай Бърнхард е искал смъртта на баща си, а Лари Шийн е негов покорен слуга.
— Защо? Къде е мотивът?
— Наследството на Хари. След като Криси бъде осъдена за убийство, Гай получава всичко.
Чарли поклати глава и се зае да пълни лулата си.
— Ако беше вярно, не смяташ ли, че щяха да стоят настрани? Едва ли Шийн би изникнал в болницата.
— Трябвало е да се увери, че Хари е мъртъв, а ако не…
Чарли запали лулата и мирисът на вишневи листа в тютюна се смеси с аромата на жасмин от съседния двор.
— Имаш ли, макар и най-дребно доказателство, което да подкрепи тази безумна теория?
— Доказателство? — повторих аз, сякаш за пръв път чувах подобна дума. — Това е твоя работа. Моята е да съчиня легендата за падението и гибелта на един богат мъж.
— Като в „Среща в Самара“ — каза Чарли.
— Какво?
— Роман от Джон О’Хара. Един богаташ…
— Чел съм я, Чарли. Изкарах колежа само за пет години. Аз се загледах в пустотата и изведнъж възкликнах: — Среща!
— Какво?
— Ти си гений, Чарли.
Той измърмори някакво отрицание, после попита:
— Какво има, Джейк?
— Хари е имал среща.
— Хмммм?
— Среща в „Параноя“, Чарли.
Пред съда се налага да хвърляш множество въдици. И понякога те се заплитат. Можеш да кажеш на заседателите, че гадните ченгета са организирали най-сложен заговор, за да накиснат чистичкия ти клиент, красив бивш футболист, обвинен в жестоко убийството на жена си и нейния приятел. Можеш също така да кажеш, че ченгетата са тъй отчайващо некадърни, та дори не могат да сложат верни етикетчета върху пликчетата с веществени доказателства или да опазят задържан автомобил от любителите на сувенири. Кръвта не е на моя клиент, но ако е негова, значи са я подхвърлили, и ако не са я подхвърлили, значи се е порязал предната седмица, когато колел пуйки за бедните.