Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
За лаиците, тия клети души, лишени от юридическо образование, защитата изглежда противоречива. Но за нас, свикналите да преливаме от пусто в празно, да цепим косъма на две и да извъртаме всяка дума, всичко звучи напълно логично. През първия семестър в университета учим гражданско право. Да речем, някой човек взима назаем котле от съседа. Връща го пукнато. Собственикът подава жалба. Виновникът отговаря на обвинението с най-древния аргумент: изобщо не съм му взимал котлето, а ако съм го взел, значи е било пукнато.
В случая с Криси исках да докажа, че тя е била програмирана за убийство. Защита в стил „Манджурският кандидат“, както я наричаше Кип. Криси беше управляем снаряд, програмирам от коварния психиатър и изстрелян от алчния доведен брат. Поне такса си представях заключителната реч, стига да намерех някакво доказателство.
Същевременно изникваше въпросът за припадъците. От хипнотизиран зомби Криси се превръщаше в болна млада жена, която е стреляла по баща си, без да го осъзнава и следователно без престъпно намерение. Теорията не беше чак толкова секси колкото първата, но вероятно заседателите щяха да я преглътнат по-лесно. И като типичен адвокат, аз се мъчех да тъка на два стана.
Доктор Робърт Розън бе първият ми свидетел. Той отправи на Криси сърдечна усмивка, после се обърна към заседателите с професионално спокойствие и дори мъничко чар. Лекарите са или най-добрите свидетели, или най-лошите. Когато подготвях показанията на Розън, Кип беше с мен в заседателната зала. Докторът дрънкаше нещо за класически неврокардиогичен синкоп.
— На английски, моля — приканих го аз.
— Да бе, докторе, стига с тия тъпотии — обади се Кип.
— Кипърс!
— Спокойно, вуйчо Джейк. Не помниш ли Джеймс Мейсън в „Присъдата“? Подготвя доктора за показанията, ама онзи е голям тиквеник и казва: „Тя се задави, понеже получи обратна перисталтика“. А Джеймс Мейсън му вика: „Стига с тия тъпотии, докторе. Повърнала е и винаги я наричай на малко име: Деби повърна“.
— Филмът не ми допадна особено — каза печално доктор Розън. — Историите за лекарска немарливост винаги ме изнервят. Но Джеймс Мейсън ми хареса.
— Той беше злодеят — уточни Кип. — Шибаният Принц на мрака!
— Кип!
— Тъй му викаше Джак Уордън. Мислех, че адвокатите го смятат за комплимент.
И тъй, когато зае свидетелското място, Розън вече говореше на нормален английски, засуквайки от време на време мустак, докато изслушваше въпросите ми. Той обясни, че припадъците на Криси са предизвикани от постепенно спадане на кръвното налягане и че тя губи представа къде се намира, преди да припадне.
— Следователно има кратък период, през който тя е в съзнание само отчасти? — попитах аз.
— Да. При падането на кръвното налягане настъпват няколко секунди преди самия припадък, когато й причернява, вижда кръгове и тъй нататък.
— Способна ли е през този период да обработва информация?
— Възразявам, неясен въпрос — викна Соколов.
— Приема се — каза съдията Стангър.
— Способна ли е в това състояние Криси да оформи съзнателна мисъл, да изпълни определена задача?
— Възразявам, подтикване към догадки.
Преди съдията да приеме протеста, аз побързах да задам въпроса по нов начин.
— Доктор Розън, да предположим, че пациент с класически неврокардиогеничен синкоп е изпаднал в началната фаза — тоест пулсът и кръвното му налягане спадат, човекът е замаян и след секунди ще припадне — способен ли е такъв пациент съзнателно да изпълни определена задача?
— Възразявам, предполагат се недоказани факти.
— Няма да подкрепя възражението — каза Стангър. — Това е допустим хипотетичен въпрос към експерт.
Понякога на съдиите им омръзва от възражения, а и те като всички нормални хора искат да чуят отговорите.
— Тук навлизаме в неизследвана територия — каза доктор Розън. — Има определен кратък период, през който човек губи съзнание. В даден момент, точно преди припадъка, той не би могъл да изпълни съзнателно и най-проста задача.