Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Мак погледна към Джейкъбс и посочи екрана на радара.
— Какво е разстоянието?
— Остават пет мили. Ще се разминат съвсем близо, сър.
На борда на Уиджън N8771B
— Друг самолет почти по курса — каза Ейприл.
— Не го видях.
— Доста по-ниско, съдейки по ъгъла.
Ейприл се напрегна да види отново петънцето през леко издраскания плексиглас на прозорчетата на уиджъна. Беше съвсем бледа светлинка, по-различна този път, по-бяла и сякаш излъчвана от самолета. Докладва на Скот за видяното.
— Ако е запалил светлините за кацане, значи е някъде под три хи…
Скот спря насред дума, наведе се напред, съсредоточи се върху… нещо… което ставаше все по-голямо пред тях.
— О, мамка му! — изкрещя той и блъсна щурвала напред, при което Ейприл се издигна над креслото си поради негативната гравитация.
Връхлитащата точка нарастваше със заплашителна скорост и не помръдваше от курса си. Скот я бе забелязал твърде късно и осъзна веднага, че бе реактивен самолет, който летеше към тях с огромна скорост. Изчисленията на относителните курсове го накара да предприеме аварийно снижаване, но бе съвсем очевидно, че маневрата бе погрешна! Идващият насреща самолет се снижаваше прекалено бързо, за да могат да прелетят под него. Дръпна отново щурвала на уиджъна и натисна докрай ръчките на газта. Ускорението ги залепи за креслата. Голяма Т-образна опашка се мержелееше точно пред тях в здрачното небе, а времето сякаш бе спряло, създавайки усещането за забавено движение. Големият корпус прелетя на минимално разстояние под тях с ужасяващо свистене, последвано от мощния рев на двигателите му. В същия миг прозвуча и предупредителният сигнал на уиджъна, Скот се опита да завие надясно и спусна носа на хидроплана, след което най-сетне го изправи.
Погледна към Ейприл — лицето й бе пребледняло като платно.
— Какво, по дяволите, бе това? — попита, заеквайки тя.
— Едва не се сблъскахме! — отвърна Скот. — Някакъв бизнес-самолет… не успях да го видя хубаво.
Сърцето му биеше до пръсване, дишането му бе също тъй ускорено, ала тонът му бе шеговит.
— Добре ли си?
Тя само кимна, не бе в състояние да говори.
На борда на Мъдрец десет
— Вече сме под шестстотин, висотомерите са на трийсет-петдесет!
Пилотът на гълфстрийма изричаше думите отсечено и напрегнато. Снижаването продължаваше и оставаха броени секунди преди да се ударят във водата. Бен отново почувства как носът на самолета започва да се изправя и как снижаването се забавя. Виждаше достатъчно през прозорчетата, за да е наясно, че летяха твърде ниско, но линията на хоризонта — или поне онова, което се виждаше от нея в полумрака — сега бе почти хоризонтална.
— Боже мой, Бен! Какво беше това? — попита пилотът.
— Спряхме ли да се снижаваме?
— Да… този път на осемнайсет метра от водата. Какво, по дяволите…?
— Възвърнахте ли си управлението?
— Не. Все още е блокирано, но самолетът е изправен и мощността се възстановява.
— Опитайте да изключите автоматичната газ.
Последва кратко мълчание, а след това — победоносен вик.
— Това сработи! Какво става, Бен?
— Все още не знам, но е свързано с данните на висотомера. Пренагласихте ли ги всички?
— Да! Та ти не ни даде друг избор, слава богу. Но какво тогава управлява тая птица, щом не е компютърът?
Сега беше ред на Бен да се поколебае. Посегна към бутона на микрофона си, но пилотът го изпревари.
— Чакай! Това е шибаният автопилот, нали?
Прозвуча предупредителният сигнал за изключване на автопилота, гълфстриймът подскочи и двамата пилоти нададоха боен вик.
— Имаме управление! — изкрещя командирът. — По дяволите, това сработи!
— Как? — попита Бен.
— Като изключихме автопилота! Кой знае как автопилотът бе взел управлението и след всичките модификации, които направихме, не можеше да бъде изключен.
— Значи сега имаме управление, така ли?
— Да! И се издигаме. Корона, разбрахте ли?
Чу се въздишката на началника на изпитанията на борда на ауакса.
— Да. Останете на подслушване, докато направим проверките на апаратурата.