Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Тридесета глава
Петък следобед, ден пети
Секуим, щата Вашингтон
Арли бе забелязал тъмносинята камионетка шевролет по-рано този следобед. Беше лекотоварна, без прозорчета и мина по пътя, с който граничеше имотът му. Спря за няколко минути и продължи по пътя си. Къщите в този район бяха много отдалечени, а това бе третото появяване на същата камионетка в рамките на три часа и този необичаен факт привлече вниманието му. А когато се появи през три коли зад него, докато пътуваше към близкия Порт Анджелис, Арли разбра, че го следят. Когато стигна до центъра на града, зави рязко, после отново — към паркинга на един хотел, мина бързо покрай отделната сграда на фоайето и излезе зад хотела, където колата му щеше да остане скрита. Поседя няколко минути, след което реши да разузнае обстановката пешком.
Излезе на главната улица и извървя разстоянието от няколко пресечки във всяка посока, ала синята камионетка не се виждаше никъде, затова той се върна отново на хотелския паркинг. Почувства се глупаво.
„Сигурно ставам параноик“ — помисли си той, докато заобикаляше сградата и точно тогава видя тъмносинята камионетка, паркирана до колата му.
— Командир Роузън?
Мъжкият глас, който го сепна, идваше иззад гърба му и той се обърна, за да се озове срещу широкоплещест мъж с обветрено лице.
— Да. Кой сте вие?
Мъжът се усмихна и се огледа, преди да срещне погледа му. Ръцете му бяха пъхнати в джобовете на дълго, черно, кожено палто, а самият той се държеше доста самоуверено. Арли погледна към широките джобове и се запита дали в някой от тях не се криеше пистолет.
— Приемете, че съм приятел, командир Роузън.
— Добре, но нямате ли си име?
Мъжът пренебрегна въпроса му и го фиксира със студения си поглед.
— Следва да ви направя много сериозно предупреждение и си направих труда да измина голямо разстояние, за да го сторя лично.
— Защо, можехте да позвъните на входната ми врата.
— Съмнявам се, че бихте искали жена ви да се изплаши така, както вие ще се изплашите след малко.
— Моля?
— Господин командир, замесен сте в нещо, което е далеч над вашето равнище, а вашата дъщеря и хубавата й приятелка Грейси са разядосали някои много могъщи хора с техните въпроси и заведени дела.
— Какво, по дяволите, искате да… — Арли спря насред дума при предупредителния жест на мъжа.
— Не съм тук да отговарям на въпроси. Тук съм да ви предупредя да спрете момичетата си, да изтеглите делата, да уволните адвокатите си и просто да си налягате парцалите. Ще оттеглите съдебните си жалби в понеделник и ще повикате веднага дъщеря си да се върне. Ако го направите, лицензът ви ще бъде възстановен до няколко седмици. Ако не го сторите, никога повече няма да летите, а много е вероятно и някой да пострада.
— Заплашвате ли ме?
— Роузън, хората, които предизвиквате, няма да спрат пред нищо, за да защитят интересите си. Разбирате ли какво означава това?
— Да. Вие, или те, заплашвате семейството ми. Ако сте държавен служител искам да видя значката ви!
Мъжът отново се усмихна и заби поглед в обувките си, преди да отговори.
— Кой съм аз не е важно. Важно е за какво става дума. Прекратете малката си война и ще се върнете в пилотската кабина. Ако я продължите, животът на някои хора ще бъде сериозно заплашен, ще има уволнени от работа, ще има съсипани кариери. Особено що се отнася до дъщеря ви и приятелката й. Не им казвайте, не казвайте и на никого другиго за този разговор, иначе ще се върна да се разправя с вас.
Арли стисна зъби и юмруци и пристъпи напред, ала не бе подготвен да види как онзи с едно рязко движение извади лявата си ръка, в която държеше 9-милиметров пистолет глок със заглушител. Насочи пистолета към гърдите на Арли, после рязко го отклони вдясно и натисна спусъка. Учудващо високият, макар и приглушен изстрел накара Арли да подскочи и да се завърти наляво — навреме, за да види как от страничното огледалце на колата му се разхвърчаха парченца. Беше пробито точно в средата.
— Какво, по дяволите… — извика той.
Мъжът прибра пистолета в джоба си.
— Не се опитвай да се самозалъгваш, че онова, което казах, не е сериозно.
— Исусе Христе, човече! — отстъпи назад Арли, широко отворил очи от уплаха.
Мъжът се обърна и мина покрай него на път към синята камионетка. Спря до задната броня.
— Не се шегуваме, Роузън. Не рискувай.