Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Е, това съм в състояние да променя — каза Джим и се запъти към горивния шланг.
— Джим, искаш ли да дойдеш с нас? — попита Скот.
Джим поклати глава.
— Не, ще бъда просто баласт.
— Добре, остава ни около час до мръкване. Ще трябва да кацна отново на летището. Ще имаш ли нещо против да дойдеш да ни вземеш след няколко часа?
— Тц, нямам нищо против.
Водите в залива този път бяха по-развълнувани от предишния следобед и излитането бе поредица от тежки подскоци по гребените на вълните, докато Скот успя да вдигне уиджъна току пред поредната едра вълна. Издигнаха се в западна посока, след това завиха на юг над канала към рифа Блай.
— Ниско ли ще летим? — попита Ейприл, след като сложи слушалките с микрофона, който бе почти долепен до устните й.
Скот кимна, огледа се за други самолети, след което погледна към нея.
— Мисля си да летим на около сто и петдесет метра височина, така повечето от следящите въздушното пространство радари няма да ни засекат. Но могат да ни видят от всеки летящ обект.
— Като ауакс ли?
— Да, или някой от онези F-15, за които ти спомена. Вкарал съм данните за забранената зона в GPS-a. Смятам да се спуснем по източната й граница и преди да се смрачи да огледаме дали има някакъв трафик по вода.
— Колко близко до мястото на катастрофата можем да стигнем?
— На около две мили. Странна работа, Ейприл. Обявената от Бреговата охрана забранена зона за корабоплаването не съвпада със зоната, забранена за въздухоплаване, препокриват се само на мястото на катастрофата. Но има и нещо друго, което не ти казах. Тази вечер забраненото въздушно пространство е от водната повърхност до десет хиляди метра височина.
— Ясно.
— В понеделник вечерта, когато родителите ти са минавали през нея, забраната е била за височина от хиляда и петстотин до десет хиляди метра и ако изчисленията ми са верни, те са прелетели под зоната. Знаеш ли на каква мисъл ме навежда това?
— Мисля, че да — отвърна Ейприл. — Това означава, че от понеделник досега нещо се е променило и сега искат цялото въздушно пространство.
— И онова, което би могло да е причина за тази промяна, са твоите родители, които съвсем законно са прелетели под забранената в понеделник зона. Тази промяна подсказва, че нещо се е случило и тъй като ние знаем, че албатросът е паднал в това въздушно пространство, спокойно може да се предположи, че именно той е причина за промяната.
— Искаш да кажеш, че това е връзката, така ли?
— Да. Не знам точно каква е. Имам предвид, че не знам дали са ударили нещо или са имали механична повреда. И в двата случая става дума за съвпадение, но то е доста провокативно.
Почти десет минути летяха в мълчание, Ейприл се отдаде на съзерцание на буйната зеленина на горите, обрамчили залива, спускащи се досами водата. Бреговете бяха каменисти и тесни, тук-таме имаше пясъчни плажове, тук-таме отвесни скали бележеха мястото, където се срещаха вода и суша.
— Скот, погледни на десет градуса вдясно — посочи тя мержелеещото се туловище на голям кораб на хоризонта пред тях.
Той кимна.
— Танкер, който отива към Валдес. Виждаш ли колко е висок? Празен е, идва от Калифорния.
Слънцето се бе спуснало ниско над югозападния хоризонт. Скот погледна екрана на GPS-a.
— Координатите на катастрофата са точно пред нас, Ейприл, на около пет мили разстояние. Забранената зона започва след три мили, ще завия и ще следвам границата й на около миля разстояние, за да съм сигурен, че ако някой ни наблюдава, няма да остане с погрешно мнение за намеренията ни.
— Ние какво всъщност правим? — попита тя.
Той сви рамене.
— Не знам. Аз… нека просто се поразходим натам и да видим дали няма да мернем нещо необичайно.
— Скот, имаш ли сал на борда?
— Имаш предвид спасителен сал ли? Не, нямам.
— А не би ли могъл да имаш?
— Да, но това е летяща лодка, Ейприл, забрави ли?
— Не говоря за спасяване. Говоря за кацане, за надуване на невидима за радарите гумена лодка, може би с малък мотор, с която да се отиде на мястото с камера, видеомагнетофон, батерии и всичко останало.
Скот не отговори веднага.
— Бихме могли да го направим. Не виждам защо не, но трябва да бъде нощем, а аз не мога да рискувам да кацна в открито море нощем.