Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Така ще намалим скоростта до минимум. Онези смешници горе не могат да слязат под двеста мили в час, а ние можем да летим със седемдесет.
— Скот?
— Да.
— Кажи ми защо изобщо правим всичко това? — попита тя.
— Нямам време да ти обяснявам. Имам план.
— Наистина ли?
— Да.
— Би ли го споделил?
— Не. Господи! — възкликна той и издигна самолета над китка дървета, които първоначално не изглеждаха толкова високи, след това последва лек порив на вятъра наляво, където сушата свършваше с високия триста метра хребет на един нос. Ейприл виждаше как от двете им страни прелетяват смърчове и борове, върховете им се издигаха доста над малкия самолет.
— Какво възнамеряваш да правиш, Скот? — попита Ейприл, напрегната от това, че бе снижил уиджъна до по-малко от три метра височина над поляната, която водеше към края на скалата.
Земята, обрасла с планински треви, се носеше под тях със замайваща скорост, двойка овце вдигна сепнато глави и се стрелна надясно. Краят на склона, който водеше към ледника и заливчето, се носеше бързо към тях, илюзията за висока скорост се подсилваше от малката височина, когато изминаваха последните десетина метра преди скалата.
Изведнъж усещането за скорост изчезна в мига, в който бягащата суша отстъпи място на триста метровата височина над развълнуваните ледени води под тях. Ейприл имаше чувството, че висят неподвижни над ледниковите води — измамното чувство за рязко спиране й подейства като шок. Отвесната скала изчезна, невидима зад гърба им.
— Уау! — възкликна неволно тя.
— Тази работа много ми допада! Макар че обикновено не я правя, принуден от преследващи ме изтребители.
Водещият пилот от двойката F-15 се обади отново по радиото и този път гласът му издаваше смущение.
— Неидентифициран водосамолет, наблюдаваме полета ви, прехванати сте на радарите ни. Веднага се издигнете и поемете по курс едно-девет-нула, иначе ще стреляме. Това е последното ни предупреждение.
— Сигурен ли си, че блъфират, Скот? — попита Ейприл.
— Да, почти сигурен съм.
Тя го погледна ококорена.
— Почти сигурен ли? Какво означава това „почти сигурен“? Трябва да сме абсолютно сигурни!
Той й посочи надясно, към дупка в ледената покривка, широка поне сто метра. Беше гигантска цепнатина, или долина, която разрязваше ледника на две и по която водите от залива нахлуваха навътре и нагоре. В следващия миг на уплаха тя разбра, че той възнамеряваше да се спусне в нея.
— Не, Скот!
— Да.
— Не, наистина. Не го прави, моля те!
Той се извърна и се усмихна.
— Знам накъде води всичко това.
— Да, добре, аз също го знам, и ако на теб ти е все едно, аз бих предпочела да не умирам заедно с теб, преди да съм те опознала по-добре.
— Това покана ли е?
— Ако това ще те възпре, да!
Той се изсмя, работеше здраво с кормилата, за да спусне уиджъна в глисаж след рязък вираж надясно.
— Е, ако можех да съм сигурен, че някой ден мога да те поканя на вечеря…
— Това е изнудване! — рече тя почти разсеяно.
Той кимна. В този момент извисяващите се ледени стени ги бяха обгърнали и от двете страни — уиджънът бе нахлул в ледения каньон и удивително тъмносините ледове се издигаха поне на трийсетина метра над тях.
Изведнъж някъде вляво от тях се понесе трясък и върху стените на ледения каньон се появи отражението на оранжево огнено кълбо. Ейприл изви рязко глава — навреме, за да види предния край на масивната ледена лавина, която за малко не ги погълна.
— Какво беше това? — попита слисана тя.
— Ох, мамка му! — измърмори Скот.
— Какво? Какво?
— Не го очаквах! — Той я погледна и тя прочете в очите му отражението на истински страх. — Онзи негодник наистина стреля по нас!
На борда на Корона
— Хъски осемнайсет — на Корона. Каква е ситуацията при вас? — попита МакАдамс, докато гледаше маневриращите F-15 на компютърния екран, те преследваха цел, която летеше твърде ниско, за да бъде уловена с радара на ауакса.
— Той се притиска плътно към контурите на терена, Корона, и буквално се плъзга по един ледник. Изстреляхме една ракета, но безуспешно и сега маневрираме за втори опит.