Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
На борда на Уиджън N8771B
Над Залива Аляска, югоизточно от Анкъридж
Гласът в слушалките идваше сякаш отникъде.
— Неидентифициран самолет, летящ на шестстотин и петдесет метра височина, на пет мили източно от Сиуорд, минете незабавно на честотата на охраната, едно-две-едно-точка-пет.
— Кой се обажда? — попита Ейприл.
Скот погледна наляво, след това отново към таблото, за да се увери, че една от радиостанциите бе наистина настроена на аварийната честота на „охраната“. Щракна ключа и натисна бутона на микрофона си.
— Кой се обажда?
— Тук е изтребителят от ВВС Хъски осемнайсет. Нарушили сте границите на забранен за полети район и ние ви прехващаме. Нареждаме ви да изпълнявате заповедите ни — да поемете към базата „Елмъндорф“ и да кацнете там.
— Не съм нарушавал никакви граници, Хъски осемнайсет. Имам два GPS-a и двата потвърждават, че не съм преминавал границата.
— Съобщете позивните си.
— Отказвам. Не е необходимо да ги знаете и няма да ви следвам към базата.
— Обявете позивните си, неидентифициран самолет. Ние процедираме по одобрените правила за прехващане. Ако не се подчините, ще ви свалим.
— Скот? Какво означава това? — попита изплашена Ейприл.
Шокът, който бе забелязала изписан върху лицето му, преминаваше в ярост и тя видя как бе стиснал силно зъби.
— Дръж се, Ейприл.
Скот намали газта и влезе в неочакван рязък вираж надясно със снижаване и тогава забеляза светлините на двата изтребителя, които идваха зад него със скорост от неколкостотин мили в час.
— Скот! Не искам да ме гръмнат във въздуха.
— Тези смешници няма да получат разрешение да стрелят по мен… да не споменаваме факта, че нямат право да стрелят. Това е стандартният блъф.
Носът на уиджъна бе насочен с двайсет градуса надолу и Ейприл се улови, че бе стиснала здраво ръбовете на креслото си. Скот изтегли ръчките на газта до нулево положение и спусна елероните, като продължаваше виража си надясно. Водата бързо приближаваше, сушата, потънала в сянка се появи вдясно от нея, после отляво и тя започна да докладва височината.
— Двеста… сто и петдесет… сто и двайсет.
— Изправям. Ще се мушнем в един от онези фиорди.
— Скот… шейсет и пет… петдесет… трийсет и пет…
Той заработи с кормилата, за да изправи крилете, вдигна носа и изравни траекторията им току над водата. Последваха още по-резки реплики от Хъски осемнайсет.
— Неидентифициран водосамолет, тук е Хъски осемнайсет. Повтаряме отново, че трябва да спазвате правилата на прехващане и да ни последвате, в противен случай ще бъдете свалени.
— Как ли не — изсумтя Скот на Ейприл. — Почва да нервничи.
— Неидентифициран водосамолет, предупреждаваме ви, че не можете да се измъкнете от нас дори в тръстиките!
Скот насочи уиджъна към северния бряг на един фиорд, който водеше навътре в сушата и полетя съвсем близко до скалата, на по-малко от стотина метра от дърветата.
— Скот? Няма ли да ти отнемат лиценза, за това, че си им избягал?
— Да докажат, че съм тук. Нямат позивните ми и няма и да ги получат.
— Наистина не смятам това за добра идея — рече Ейприл, опита се да срещне погледа му, но се изплаши да не отвлече вниманието му, след като летяха на метри от скалите вдясно. Денят бързо гаснеше и насеченият контур на сушата, който следваха, водеше към един ледник — тя го виждаше да се мержелее на около миля пред тях.
Скот се надигна над таблото с уредите, за да открие изтребителите.
— Ето! Ха!
— Обясни ми това „ха“, моля те.
— Трябваше да изминат половината път до Анкъридж, за да завият и сега се опитват да подходят изотзад и да ни уловят с тактическите си радари тук, долу, в тъй наречените тръстики. Притежават системи от типа „стреляй и забрави“, Ейприл, но трябва да имат стабилна цел, а аз няма да им доставя това удоволствие. Знам едно местенце, където да се скрием.
— Искаш да кажеш, че могат да ни обстрелват?
— Да. Наистина е трудно, но… не е невъзможно.
— О, какво успокоение!
Имаше леко възвишение на скалата, което водеше към поляна вдясно и те я забелязаха едновременно. Скот зави надясно и премина едва на десетина метра над хребета, след което полетя между дърветата над ливадата, следвайки извивките на терена. Даде малко газ, за да се издигне над склона и спусна докрай елероните.