Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— А какво ще кажеш да кацнем на здрачаване извън забранената зона, да се вържем за нещо, а след като мръкне да отидем с лодката?
— Ще ни трябват щормови облекла.
— Джим има, сам ми каза.
— Добре. Може би тъкмо ще ни стигне времето, да…
— Не тази вечер. Мисля си за утре. Искам да сме напълно подготвени.
— Окей.
Тя се извърна към него и го гледа, докато и той не я погледна в очите.
— Всичко зависи от тези записи и мисля, че моята приятелка Грейси, адвокатката, ще ти каже, че ще ми трябват твоите свидетелски показания за потвърждение на онова, което съм видяла, за онова, което сме записали и за това, че записите не са променени по електронен път. Това устройва ли те?
— Имаш предвид показания пред съда ли?
— Да. Проблем ли е?
Той поклати глава.
— О, не.
Те изведнъж го улови за ръката и посочи напред.
— Какво е това, Скот? Онзи кораб.
— По-скоро е корабче. Почакай.
Той промени леко курса в северна посока, за да получи по-добра гледна точка.
— Какво е това?
— Военен кораб. Не мога да кажа кой точно е, но е от спомагателните или снабдителни кораби. Не се срещат често из тези води. Виждаш ли онази конструкция на надстройката на кърмата? Не съм сигурен за какво е.
— Плава на запад.
Той кимна.
— Да. И по курс, който ако не греша, трябва да е минал точно над мястото на катастрофата.
Двадесет и девета глава
Петък, ден пети
Над Залива Аляска Югоизточно от Анкъридж
Привечер
— Говори началникът на изпитанията. Готови сме за връзка, Мъдрец десет. Докладвайте вашата готовност.
— От Мъдрец десет, кабината е готова — отвърна гласът на пилота изпитател от гълфстрийма.
— Много добре — продължи началникът на изпитанията, — тогава давам разрешение да започне тест едно.
Бен прие разрешението и постави показалец над съответния бутон, поколеба се няколко секунди, за да провери отново всички параметри. Намираха се на височина седем хиляди и триста метра, на курс 135 по магнитния компас, летяха в сравнително спокойна въздушна среда. Натискането на бутона не би трябвало да предизвика някаква промяна, просто щеше да потече поток от данни от ауакса, където пилотът щеше да поеме дистанционното управление на гълфстрийма.
— Свързваме се — рече Бен и усети как клавиша леко „кликна“ и върху екрана се появи информация за дистанционната връзка. — Системата е свързана и „заключена“.
— Тук Корона, потвърждаваме свързването и заключването. Поехме управлението.
Бен усети, че бе задържал дъх. Облегна се назад в креслото си, обходи с поглед познатата гола кабина на гълфстрийма и си позволи да издиша.
„Засега лети направо и държи една и съща височина. Добре…“
Погледнато рационално, той и не очакваше друго след всичките безкрайни проверки и препроверки, за да бъде сигурен, че в главния код на „Бумеранг“ не бяха вкарани никакви необичайни команди.
— Дотук добре — рече Бен в микрофона, но веднага почувства, че забележката му щеше да бъде преценена като непрофесионална от опитните инженери по изпитанията.
Изписаните върху екрана данни потекоха по-бързо, входящата информация се изменяше и гълфстриймът започна да завива наляво.
— Вие ли извършвате виража наляво? — попита Бен и внезапното безпокойство пролича твърде отчетливо в тона му.
В бързия отговор на дистанционно управляващия пилот на борда на ауакса прозвуча лек смях.
— Точно така. Просто пробвах управлението. Завивам с двайсет градуса наляво при трийсет градуса наклон, след това ще го изправя, преди да се заемем с тестването на системите.
Бен се застави да се отпусне и да се огледа. Разтри мускулите на врата си и усети, че се бяха втвърдили като стоманени ленти — пряко следствие от напрежението. Запита се дали и пилотите на гълфстрийма изпитваха същото безпокойство. Но Бен знаеше, че дори да беше така, те никога нямаше да си го признаят. Това противоречи на кодекса на поведение на пилотите, особено пък — на пилотите изпитатели, макар че той самият бе свидетел на обичайния дискомфорт, който те изпитваха, когато трябваше да предоставят управлението на някакъв механизъм или на управляващ дистанционно пилот, който не бе под тяхна команда.
— Сега изправям — каза дистанционният пилот с весел глас, докато следеше идващите от гълфстрийма показания на „уредите“ си на симулационното табло — курс, височина, скорост.