Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Едва допреди минути мисълта този изпитателен полет да премине точно и безопасно бе само едно пожелание. Но вече бяха преминали онази критична точка, когато компютърът изведнъж започна да ги снижава в понеделник вечерта. Всички системи изглежда действаха нормално, което означаваше, че след може би трийсет минути на маневриране във въздуха щяха да получат възможността да се върнат у дома и „Юниуейв“ да получи животоспасяващия чек от властите.
Но проблемът за това кой бе саботирал програмата в понеделник вечерта щеше, разбира се, да си остане неразрешен.
— Окей, започваме по списъка за управление на полета…
Бен бе залят от вълна топли чувства към Шрьодингер, при простичкото щастие от мисълта, че ще го види отново. Но в същия момент в съзнанието му припламна друга, зловеща връзка. Изплува изведнъж обратно в действителността и потърси в мислите си какво всъщност бе го стреснало.
„Почакай… беше нещо, което пилотът от ауакса току-що каза…“
Креслото започна полека да се измъква изпод него, усети празнотата в стомаха си и погледна към показанията на висотомера.
— Ехей! По-полека при снижаването, Корона — каза пилотът на гълфстрийма.
— Какво снижаване… чакайте… Мъдрец десет, вие ли поехте управлението?
— Съвсем не, Корона. По наши данни вие сте все още свързани. Само не ми казвайте, че това се случва отново?
Числата на екрана на Бен потвърждаваха същата последователност, преоборудваният бизнес-самолет сега се носеше почти вертикално надолу първо с шестстотин, а после и с хиляда метра в минута.
— О, мамка му! — каза дистанционният пилот. — Да. Мъдрец, изглежда, че се случва отново. Аз подавам команда за издигане, а вие не я изпълнявате.
— При вас вижда ли се, че сме в телеметрична връзка? — попита пилотът на гълфстрийма.
— Да.
— Спускаме се и в момента минаваме през ниво две-нула-нула и този път няма да чакам толкова, преди да издърпам шалтера. Бен? Включен ли си?
— Да. Всички индикации противоречат на онова, което се случва, освен че виждам загубата на височина. Колко време можем да останем така, преди да изключим?
— Говори началникът на изпитанията. Изключваме веднага телеметричната връзка.
Снижаването продължаваше. Бен гледаше числата и се надяваше да започнат да намаляват, но вече се спускаха под шест хиляди метра, без да се променя ъгъла на пикирането.
— Тук е Бен… ъ-ъ-ъ… Изпитател едно. Момчета, вие там да не сте отново с изключено управление?
— Да. Да използваме ли новата Т-образна ръчка?
— Задръжте за малко. Корона? Тук Изпитател едно. Прекъснахте ли връзката?
— Потвърждаваме, Мъдрец десет. Физически изключихме предавателите.
— Тук отново имаме проблем. Добре. Започвам електронно прекъсване на връзката.
— Няма промяна, Бен — съобщи пилотът.
— Разбрано… минавам на вторичния метод.
— Пак — нищо. Слязохме под пет хиляди.
— Изключвам компютъра като последния път — каза Бен и посегна към бутоните за захранването, след което видя, че информацията на екрана му се сведе само до една светла точица, която бързо изчезна.
Ала снижаването продължаваше.
— Пилот, тук Изпитател едно. Управлението във ваши ръце ли е?
— Не. Изключи ли?
— Да. Дръпнете Т-образната ръчка.
Последва дълго мълчание, а снижаването продължаваше. Бен видя през прозорчетата последните отблясъци от светлина на западния хоризонт, които осветяваха земята на Аляска вляво, обагряха в червено планините и хребетите, които се носеха срещу тях.
— Дърпайте Т-ръчката! — каза отново Бен.
— Тази проклетия не ще да задейства! — отвърна пилотът с далеч по-голямо напрежение в тона, отколкото преди пет дни. — Бен? Не мога да повярвам, че отново сме в същата ситуация и нямаме никакви други варианти. Ти какво мислиш?
Обля го същата вълна на объркване и несигурност, която го бе сломила в понеделник вечерта, ала този път той я преодоля веднага и натисна бутона на интеркома.
— Компютърът е напълно изключен. Нищо не разбирам! Няма телеметрия, няма компютър, Т-ръчката не работи, а вие не можете да си върнете управлението, така ли е?
— Точно така. Изпитваме претоварване от неколкостотин килограма, а не можем да изравним самолета. Минаваме височината от две хиляди и четиристотин метра.