Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Калан можеше да го твърди с положителност. Тя бе родена в Средната земя.
— Според мен това се отнася и за Печалните територии — съгласи се Кара. — Но нецивилизованите области са по-обширни, по-отдалечени от подобните им в Средната земя. Ако нещо се случи в Печалните територии, няма кой да ти се притече на помощ.
— Защо изобщо там живеят хора? — попита Калан.
Кара сви рамене.
— Колкото и нецивилизовано, сурово или запуснато да е едно място, то си остава дом за хората, родени там. Повечето рядко се отдалечават от родните си места, от нещата, които познават, поради страх от онова, което не им е известно за други райони.
— Кара е права — съгласи се Ричард. — Наред с другото не бива да забравяме, че това е земя, населена с хора, които се борят редом с нас за свободата ни и ни подкрепят. Те също дадоха свидни жертви във войната.
— Така е — въздъхна Кара. — Познавах няколко войници от провинция Фаджин, които се сражаваха достойно. Никой от тях обаче не беше от Кхарга. Доколкото съм чувала, Кхарга е най-враждебното място в Печалните територии. Всъщност там не живеят много хора, ако въобще са останали. Малцина намират повод да се отправят на рисковано пътешествие нататък.
— Откъде знаеш толкова много за тези Печални територии? — поинтересува се Калан.
— Не знам много, честно казано. Мрачният Рал имаше вземане-даване с Печалните територии, така че това е единствената причина да съм чувала нещо за тях. Спомням си, че е споменавал Кхарга веднъж-дваж. — Споменът я накара да тръсне глава. — Печалните територии подхождаха добре на неговия характер, както и на нрава на баща му. И двамата укрепваха властта и авторитета си там чрез груба сила и всяване на страх. Обичаше да казва, че това е единственият начин. Мрачният Рал, както и баща му преди това на няколко пъти са изпращали Морещици там, за да напомнят на местните хора кой е господарят.
Ричард свъси чело.
— Значи си била там, така ли?
— Не, мен не е изпращал. Доколкото ми е известно, никоя от Морещиците, които са живи днес, не е била там.
За момент погледът й се зарея нанякъде.
— Много от тези, които изпращаше там, така и не се върнаха.
Най-сетне сините очи на Кара се спряха върху Ричард.
— Мрачният Рал е изпращал там Констанс.
Ричард забеляза многозначителния поглед на Кара, но не каза нищо. Познаваше Констанс от времето, когато беше пленник на Мрачния Рал.
Констанс бе загинала именно от ръката на Ричард.
Откакто приключи войната, двамата с Калан бяха научили малко повече за Д’Хара, но въпреки това много неща си оставаха загадка за тях. Това беше огромна територия, осеяна с градове, за които никога по-рано не бяха чували, камо ли посещавали. Освен това имаше области, затънтени в отдалечени краища като тези Печални територии, които бяха на такива големи разстояния, че на практика се управляваха сами.
— Повечето от управниците на града и областта в момента са тук — обади се Бенджамин. — Доколкото ми е известно, въпреки отдалечеността и примитивния начин на живот в някои от тези райони никой не е посмял да не откликне на официалната покана за нашата сватба, изпратена лично от Господаря Рал. След като и бездруго са тук, ако искате, можем да ги поразпитаме по-подробно за Кхарга.
Ричард кимна разсеяно — мислите му очевидно бяха отплавали другаде, към следващото неизвестно във вътрешното му уравнение.
— Ричард — прекъсна мислите му Зед, след като стана ясно, че никой от останалите няма да дръзне. — Чувам, че си замислил да правиш нещо с всички книги в Двореца.
— Подреждаме ги — отговори Калан вместо Ричард, който сякаш не чу въпроса.
— Подреждате ги?
— Аха — обади се накрая Ричард. — Тук има хиляди книги и на практика е невъзможно да намериш информация, когато ти трябва. Няма как да знам дали онова, което може да ми потрябва, съществува някъде из библиотеките. Никой не знае къде какво се намира и какво изобщо има тук. Затова се заех да подредя информацията. Тъй като Бердин може да чете на високо Д’Харански и вече знае доста за отделните библиотеки тук, възложих задачата на нея. Натан също помага.
Зед не изглеждаше убеден.
— Това е невероятно сложна задача, Ричард. Дори не съм сигурен дали е възможно, независимо че Пророкът помага на Бердин. Бих искал да видя какво и как правиш.
Ричард кимна.
— Разбира се. Ела, ще те заведа в една от големите библиотеки, където работи Бердин. И бездруго бях тръгнал нататък. Искам да погледна нещо.