Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 159
Перейти на страницу:

Странно предсказание, рече си Ричард, но не предсказанието бе истинската му цел.

— Аз пък предричам, че тази нощ ще си легнеш с пълен стомах. В дюкяна малко по-нататък, от лявата страна, продават топла храна. С тази монета ще можеш да си купиш достатъчно. Погрижи се добре за себе си, госпожо, и приятно прекарване в Двореца.

Усмивката на жената се върна, но този път изразяваше благодарност.

— Благодаря, господине.

Рика, една от Морещиците, дотича и се закова пред него. Отметна дългата си руса плитка на гърба. Ричард дотолкова бе свикнал с това Морещиците да носят червените си кожени облекла, че му бе някак необичайно да ги вижда облечени в кафяво — поредният знак, че войната отдавна е приключила. Въпреки по-малко страховитата униформа в сините й очи се долавяше подозрителност и неодобрение. Това изражение на лицето на Морещица също бе повече от обичайно.

Безукорните черти на Рика помръкнаха.

— Както виждам, вярно са ми докладвали. Ти кървиш. Какво стана?

В тона на Рика се съдържаше не просто загриженост, а нарастващият гняв на Морещица, установила, че Господарят Рал, за чиято безопасност отговаряше с живота си, се е забъркал в неприятности. Не просто проявяваше любопитство — изискваше отговори.

— Нищо работа. Пък и вече не кърви. Беше само драскотина.

Рика хвърли недоволен поглед към ръката на Калан.

— Вие двамата всичко ли трябва да вършите заедно? Знаех си, че не бива да ви пускаме да излизате, без някоя от нас да ви надзирава. Кара ще побеснее, при това съвсем основателно.

Калан се усмихна, явно за да разсее тревогата на Рика.

— Както ти каза Ричард, само драскотина. А що се отнася до Кара, не мисля, че днес би трябвало да изпитва друго освен доволство и щастие.

Рика остави репликата на Калан без коментар и премина на друга тема.

— Зед иска да те види, Господарю Рал. Изпрати ме да те намеря.

— Господарю Рал! — Жената в краката му се вкопчи в крачола на панталона му. — Добри духове, изобщо не разбрах… Съжалявам, Господарю Рал. Прости ми. Не знаех с кого разговарям, иначе не бих…

Ричард докосна с пръсти рамото на жената, за да сложи край на извиненията й и да й покаже, че не е необходимо.

Обърна се към Морещицата.

— Дядо ми каза ли какво иска?

— Не, но по тона му разбрах, че за него е важно. Знаеш го Зед и си наясно с настроенията му.

Калан се подсмихна. Ричард знаеше прекрасно какво има предвид Рика. Докато Кара от години беше близка на Ричард и Калан, винаги зорко бдяща за безопасността им, Рика бе прекарала доста време със Зед в Магьосническата кула. Много добре знаеше, че Зед често е склонен да смята най-простите неща за спешни. Ричард мислеше, че Рика е започнала посвоему да харесва Зед и се чувстваше длъжна да го закриля. В крайна сметка той все още беше Пръв магьосник, а също и дядо на Господаря Рал. И още по-важно — тя беше наясно колко много го обича Ричард.

— Добре, Рика. Да вървим да видим какво е намислил Зед.

Понечи да направи крачка, но старицата, седнала на пода, го спря, като го дръпна за крачола.

— Господарю Рал — рече, опитвайки се да го придърпа към себе си, — не мога да приема пари от вас, особено при положение, че съм скромна гостенка във вашия дом. Моля, вземете си сребърника обратно заедно с моята благодарност за жеста.

— Сделката си е сделка — отвърна Ричард с тон, който би трябвало да я успокои. — Ти спази своята част от нея. Дължа ти пари, задето ми предсказа бъдещето.

Тя пусна крачола му.

— В такъв случай, Господарю Рал, не забравяй знамението, защото то е истина.

Трета глава

КАКТО СЛЕДВАШЕ РИКА навътре в частните коридори с уютна ламперия, Калан забеляза Зед да стои с Кара и Бенджамин пред един прозорец, обърнат към малък вътрешен двор пред дълбока ниша, образувана от каменните стени на Двореца, който се издигаше докъдето поглед стига. Обикновена врата без никаква украса недалеч от прозореца осигуряваше достъп до преддверие, където на издигнат каменен подиум, заобиколен от разлистен зелен бръшлян, имаше пейка със сливово дръвче до нея. Колкото и миниатюрно да беше местенцето, все пак предоставяше приятна възможност за бягство извън сградата и пускаше дневна светлина дълбоко в недрата на Двореца.

За Калан бе облекчение да се озове встрани от общодостъпните коридори, далеч от постоянните погледи, които ги съпътстваха неизменно. Изпита дълбоко чувство на покой, когато Ричард плъзна ръка около кръста й и я придърпа към себе си за миг. Тя се притисна към него, а той прислони глава върху нейната. Бе момент на близост, каквито обикновено не си позволяваха пред чужди погледи.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)