Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Преди три хиляди години Храмът на ветровете, тъй като съдържаше много опасности, някак си бе изхвърлен от света на живота там, където никой не би могъл да го достигне.
Бе скрит и недостъпен в Подземния свят.
През всичките тези години хора се бяха опитвали да достигнат до света на мъртвите, за да проникнат в Храма на ветровете. Оцелели нямаше.
Преди Ричард.
Той отиде сам в Подземния свят и бе първият от хиляди години насам, успял да проникне в Храма.
Когато отключи силата на Кутиите на Орден, за да сложи край на войната, поправи броя на злодеянията, унищожавайки опасностите и капаните, довели до смъртта на огромен брой невинни хора.
Освен това върна Храма на ветровете в света на живота, на първоначалното му място на връх Кимермост.
Шеста глава
— АМИ… — провлече накрая Зед в настъпилата тишина, — поне знаеш къде се намира останалата част от тази книга. — Рунтавите му вежди надвиснаха над напрегнатите кафяви очи. — Когато ми каза, че си върнал Храма в този свят, спомена, че никой освен теб не може да проникне вътре. Нали, Ричард?
На Калан й прозвуча по-скоро като заповед, отколкото като въпрос.
Въпреки строгостта в гласа на Зед напрежението най-после напусна тялото на Ричард.
— Да. Каквото и да съдържа останалата част на книгата, то е надеждно заключено.
Ричард въздъхна, докато затваряше странната книга. Върна я на масата.
— Е, Бердин, струва ми се, че трябва да отбележиш на листа с „Регула“ „неизвестен“, а местоположението да обозначиш като тук и в Храма на ветровете.
Зед се обърна към Бердин, сякаш искаше да си остави темата за Храма на ветровете за по-късно, за разговор с Ричард на четири очи.
— Значи си решила да посветиш по една страница на всяка от книгите тук, така ли?
Бердин кимна, както ровеше в дебелото тесте хартия.
— Всеки от тези листове пази информация за определена книга. В случая всичките книги са пророчески. Слагаме заглавието и ако можем, добавяме по нещо за самата книга.
— По този начин — обади се Ричард, — като отделим по един лист за всяка книга, постепенно ще се сдобием с виртуална библиотека с книгите в целия Дворец. Не мисля, че пророчествата могат да са ни от голяма полза, но поне знаем къде се намира всяка от тези книги и на каква тема е.
Калан не беше убедена, че е голям напредък. Повечето пророчески книги съдържаха хаотични пророчества, а не конкретни теми. Пророците — хора с дарба, които преди не са се срещали толкова рядко, колкото с течение на вековете, записваха всяко пророчество, което им се яви, независимо за какво е. В резултат на това много от пророческите книги нямаха хронология, нито пък обща тема, поради което бяха изключително трудни за класификация.
Нещо повече, те бяха предназначени най-вече за четене от други пророци. Човек без дарба не би могъл да интерпретира правилно значението на едно пророчество. Пророчеството, писано или изречено, рядко означаваше онова, което му се струва на човек. Значението се криеше по-скоро във виденията, които получаваха пророците.
От отсрещната страна на масата се приближи Натан и всички вдигнаха поглед към него.
— А аз съм тук, за да прегледам всички пророчески книги, за да помогна за подреждането им. Прекарал съм целия си живот в четене на пророчества, така че повечето книги вече ги знам. Изброяването им като пророчества най-често е единственото, което бихме могли да сторим, но тогава поне ще имаме опис на всички и ще знаем кое къде може да бъде открито.
— Помощта на Натан е неоценима — обади се Бердин. — Не се и опитвам да категоризирам книгите с пророчества.
Ричард скръсти ръце, докато се надвесваше над масата.
— Като стана дума за пророчества, Натан, днес по коридорите попаднах на една старица, която предрича бъдещето.
Калан вече се чудеше кога ли Ричард ще стигне до второто дете на нещастието.
— Сляпа ли беше?
— Да.
Натан кимна.
— Сабела. Срещал съм я. Истинска е.
— Искаш да кажеш, че наистина вижда бъдещето на хората?
Натан едва раздалечи палеца от показалеца си.
— Ей толкова. Същинските й способности не са големи. Повечето от „гледанията“ й са онова, което хората искат да чуят. Така си изкарва хляба. До голяма степен тя прави така, че най-вероятното бъдеще да звучи като че го е видяла във видение. Например може да каже на млада жена, че вижда сватба. Не бих рекъл, че е кой знае какво пророчество — все пак повечето млади жени се омъжват.
Но наред с това има и истинска дарба. Ако не беше така, щях да повдигна въпроса пред теб. Не мисля, че би допуснал в Двореца да се подвизава шарлатанин, който да мами хората с някакви пророчества, по-невероятни от моите.