Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Той въздъхна и огледа библиотеката.
— Цял живот чета и изучавам такива книги и мога да ви кажа от дългогодишен опит, че невинаги е възможно да се разпределят книгите в стройни категории.
— Взели сме го предвид — търпеливо вметна Ричард.
Разгневен, Зед се извърна към безредната купчина на масата и след един бърз поглед към заглавието на книгата най-отгоре я взе. Размаха я пред Ричард.
— А има и книги като тази. Как се класифицира заглавие, което изобщо няма никакъв смисъл?
Бердин се почеса по хлътналата буза.
— Коя е тази книга? За какво е?
Зед я затвори и прочете заглавието.
— „Регула“ — изрече с досада. Огледа няколко страници, после поклати глава примирено. — Не знам какво означава заглавието и след като я огледах, имам още по-малко представа за какво е.
Докато той я подаваше на Бердин, Калан забеляза, че след заглавието „Регула“ на гръбчето има странен кръгъл символ с триъгълник, щампован в кожата. Вътре в кръга с триъгълника лежеше крива — символ, който й беше познат от преди. Донякъде приличаше на цифрата девет, но завъртяна на другата страна.
— А, тази ли… — запрелиства я Бердин. — Част от нея е на високо Д’Харански, но повечето не е. Струва ми се, че е някакъв справочник.
Зед я изгледа неразбиращо.
— Какво означава това?
— Ами, някои неща разбирам, там, където е на високо Д’Харански, но не съм убедена какво означават всичките тези завъртени черти и символи.
— Ако не си сигурна какво означават — изфуча Зед, — тогава как ще й намериш място?
Ричард вдигна ръка на рамото на Зед.
— Ще я включим в списъка с всички останали книги, които не можем да определим. Засега влизат в раздел „Неизвестни“.
Зед го изгледа продължително.
— Е, това донякъде звучи логично.
— О, не е неизвестна, Господарю Рал — намеси се Бердин. — Както започнах да казвам, мисля, че е някакъв справочник.
— Справочник ли? — Зед размаха пръст над отворената книга, която държеше Бердин. — Пълна е с всичките тези странни символи, не с думи.
— Да, знам — Бердин отметна непокорен кичур кестенява коса от лицето си. — Не съм имала време да я разгледам подробно, но подозирам, че тези символи са древни форми на писменост. На едно място, струва ми се, това е наречено „езикът на Сътворението“.
Зед изфуча.
— Май по-скоро трябва да я сложите в раздел „безполезни“. Струва ми се, че книгите като тази ще са толкова много, че в крайна сметка ще е безсмислено да се влага толкова труд.
— Виж — прекъсна го Ричард, — неведнъж сме се изправяли пред сериозни трудности или не сме успявали да ги предотвратим, защото не сме знаели нужните за разрешаването им отговори.
Преди имаше преписвачи, които се грижеха за подредеността на огромното количество информация във всяка библиотека. Доколкото ми е известно, всеки отговаряше за определени книги или за определена част от дадена библиотека. Ако на някого му потрябва книга, която съдържа информация по конкретна тема, преписвачите се консултират един с друг и пресяват търсенето, докато останат няколко книги, където е най-вероятно да се съдържа търсената информация.
Без всичките онези начетени преписвачи, които знаеха как да се грижат за книгите, огромното познание, скрито в библиотеките, на практика е недостъпно. За да стигнем до отговори, е важно да намерим книги по всяка тема.
От последното ти посещение тук започнахме да изготвяме каталози на всичко. Опитваме се да създадем система, която да включва всички книги във всички библиотеки, така че ако са ни необходими отговори, да има начин да намерим информация по конкретни теми.
Зед посочи масата.
— Тези листове ли имаш предвид?
Ричард кимна.
— Не искам да местя много-много книгите, защото не знам защо са разпределени в една или друга библиотека и защо се намират на определена лавица. Има опасни книги с магия, които се съхраняват в специални шкафове с ограничен достъп, но все още не успявам да схвана логиката на подреждането им. Без да знам причината, не искам да ги местя и да рискувам неволно да породя проблем.
Затова всяка книга записваме на отделен лист — заглавие, местоположение и някакъв вид описание на съдържанието. По този начин можем да разпределим листовете на категории, вместо да разпределяме самите книги.
Що се отнася до примера, който ти спомена, бихме направили лист за книгата в категорията за градовете и копие от същия лист, който да поставим в категорията с реките. По този начин намаляваме до минимум вероятността да пропуснем важна информация.