Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Калан познаваше Ричард достатъчно добре, за да знае, че мозъкът му работи трескаво.
Кара попипа верижката, на която висеше нейният Агиел, и също явно се беше замислила.
— Звучи логично. Ако не се появят пак тази нощ, значи наистина целта им сте вие с Майката Изповедник.
Зед махна с ръка.
— Или пък не е имало нищо и просто си си въобразила.
— Как ще разберем кой е? Кой се опитва да наблюдава стаята? — попита Бенджамин, преди Кара да има възможност да възрази.
Зед сви рамене.
— Не казвам, че подобно нещо въобще е възможно. Не съм чувал за магия, която да го прави, съществуват само слухове. Струва ми се, че всички тук даваме свобода на въображението си. Да се опитаме тази вечер да сме малко по-обективни, а?
След кратък размисъл Кара кимна.
— Ще внимавам повече тази вечер. Само че не съм си въобразила.
Като гледаше как Ричард се взира с отнесен поглед в преддверието, Калан разбра, че той вече мисли в друга посока. И останалите го усетиха и изчакаха мълчаливо да чуят мнението му.
— Някой от вас да е чувал за Кхарга? — попита накрая той в притихналата стая.
Четвърта глава
— КХАРГА ЛИ? — повтори Бенджамин. Закачи пръст на колана си с оръжията и погледна навъсено пода, сякаш се опитваше да си спомни къде е чувал това име.
Зед поклати глава. По очите на Рика Калан можеше да види, че и на нея й е познато, но вместо да отговори сама, стрелна с очи Кара, която се намираше по-високо в йерархията на Морещиците.
— Кхарга се намира в Печалните територии — отговори Кара.
Ричард долови минималната, но смразяваща кръвта промяна в тона й. Сивите му очи се откъснаха от преддверието и се спряха върху нея.
— Къде?
— В Печалните територии — област в периферията на Д’Хара. — Посочи с ръка през рамо. — На североизток от тук.
— Защо се наричат Печални тези територии?
— До там цивилизацията почти не е достигнала. Нещо като Дивото — откъснати, затворени, враждебни земи, — но не открита равнинна област, а непроходими, безкрайни планини и мрачни гори. До най-отдалечените племена, населяващи тези земи, се стига трудно, може да се каже, че са неоткриваеми. Но ако човек се отправи нататък, за да се опита да ги открие, рискува те да го намерят първи.
Кара изложи всичко това със строго делови тон, като всеки друг рапорт, даден пред Господаря Рал, само дето сега в тона й се долавяше една ледена тръпка.
— Времето там е свъсено и мрачно почти без изключение. Печалните територии почти не виждат слънце. Навярно от там идва и името им.
Предпазливостта, с която Кара изказа това предположение, наведе Калан на мисълта, че наименованието може да се дължи и на друго.
— Но все пак там живеят цивилизовани люде, това е техният дом — прекъсна я Ричард. — В крайна сметка това е част от Д’Хара.
Кара кимна.
— В провинция Фаджин освен престолния град Сааведра има разпръснати из долините градчета, кацнали тук-там планински селца. Но отвъд тези цивилизовани центрове се простират неприветливи, мрачни земи. Хората не се отдалечават от градовете, а наложи ли се, придържат се към малкото пътища. За онези места не се знае много, понеже търговията не е развита, от една страна, защото там няма с какво толкова да се търгува.
— А от друга страна? — попита Ричард.
Кара си позволи кратка пауза, преди да отговори.
— Мнозина от тези, които дръзват да припарят до Печалните територии, повече никога не се завръщат. Обикновено хората избягват да се отдалечават от населените места там. От време на време дори местните жители, които не напускат градовете и официалните пътища, въпреки всичко изчезват без следа.
Ричард скръсти ръце.
— Каква ли е причината за изчезването им?
Кара сви рамене.
— Не мога да отговоря категорично, Господарю Рал. Това е царство на суеверията, черната магия и затворената уста. Хората не говорят за онова, от което се страхуват, за да не ги сполети точно то.
Този отговор не задоволи Ричард.
— Суеверията не са причина хората да изчезват.
Кара на свой ред не трепна от силния му поглед.
— Според слуховете из Печалните територии бродят мършояди от Подземния свят.
При произнасянето на това мрачно предупреждение всички едновременно си поеха дъх.
— И в Средната земя има подобни кътчета — обади се накрая Зед. — Както казваш, донякъде е въпрос на суеверия, но има и места, където приказките за дебнещи опасности са съвсем основателни.