Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Калан се запита какво ли. Щом двамата мъже тръгнаха, Калан поизостана, като дръпна за ръката Кара. Забавиха крачка, като оставиха у останалите впечатлението, че имат да си кажат нещо около сватбата, а също и за вече омъжената Кара — нещо, което, доколкото Калан знаеше, не се беше случвало преди. Кой преди Ричард би направил възможно немислимото — Морещица да се омъжи?
— Какво има? — попита тихо Кара.
Калан погледна Ричард, Зед, Бенджамин и Рика, които вървяха по-напред, увлечени в разговор. Меките килими заглушаваха не само стъпките, но и думите им.
— Нещо става. Не знам какво, но познавам Ричард достатъчно добре, за да знам кога се е запалил за нещо.
— Какво искаш да направя?
— Искам една Морещица да не се отделя от него нито за секунда.
— Майко Изповедник, вече го реших за себе си, когато Зед ни каза, че онзи, който е надничал в стаята ни, всъщност е търсел Господаря Рал.
Калан се усмихна и вдигна ръка на рамото на Кара.
— Радвам се да видя, че сватбата не е притъпила сетивата ти.
— Нито пък твоите. Как мислиш, какво става?
Калан прехапа долната си устна.
— По-рано днес едно момче с треска каза на Ричард, че в Двореца цари мрак. Според мен беше най-обикновено бълнуване, но познавам Ричард и знам, че тези думи са се забили в главата му. Преди да дойдем при вас, една старица, гледачка, спря Ричард и му каза, че „покривът ще се срине“. После, когато влязохме при вас, разбрахме, че някой се е опитал да ви наблюдава в стаята ви.
— Какво според теб си мисли Господарят Рал?
Калан срещна напрегнатия син поглед на Кара.
— Ако познавам Ричард — а аз го познавам, — си мисля, че според него току-що е срещнал третото дете на нещастието.
— Знаех си, че трябваше да си облека червената униформа.
— Да не избързваме. Просто съм предпазлива. Това, че Ричард си го мисли, не означава, че е вярно.
— Майко Изповедник, когато Господарят Рал стане такъв, проблемите обикновено не закъсняват.
— Права си — съгласи се Калан.
Пета глава
КАЛАН ГЛЕДАШЕ КАК ЗЕД СНОВЕ НАПРЕД-НАЗАД по златисто-червения килим, отиваше до масивната махагонова маса и се връщаше обратно, дългата му роба се усукваше около нозете при завъртането, сякаш не успяваше да следва притежателя си. Високите прозорци на нивото на балкона осветяваха дългото помещение на библиотеката със студена, вяла светлина. През тези прозорци тя виждаше, че откакто по-рано през деня бяха обиколили пазара, на небето се бяха настанили оловносиви облаци, вещаещи буря.
Макар по протежение на далечната стена на балкона да имаше прозорци, на приземния етаж в библиотеката нямаше. Калан си рече, че библиотеката навярно е някъде в близост до Градината на живота, разположена из огромните площи на Двореца над тях. Поради сложната структура на комплекса беше трудно да се каже със сигурност.
В един далечен ъгъл Натан се беше подпрял на резбована дървена колона, по-широка дори от широките му рамене. С пищна риза с набори, високи ботуши и зелена пелерина, допълнени от меч, той приличаше повече на пътешественик, отколкото на Пророк. Но си беше Пророк. Под топлата жълта светлина на рефлекторната лампа, окачена на колоната в сенчестата ниша, изглеждаше напълно погълнат от книгата, която четеше.
На масата пред себе си Калан видя книги, натрупани на стройни редици и нестройни камари на неравномерни интервали. Между книгите имаше купчини листове, също и лампи, шишенца мастило, писалки и празни големи порцеланови чаши. Рефлекторните лампи на колоните от двата края на редиците рафтове допринасяха за осветяването на закътаните ъгълчета на библиотеката. Въпреки това обаче при тези надвиснали облаци помещението изглеждаше мрачно.
Бердин, облечена с кафява кожена униформа, скръсти ръце и се надвеси над масата. Тя, както и всички останали в помещението, наблюдаваше движенията на Зед. Макар очите й да бяха сини като на Кара, чупливата й коса бе по-скоро светлокестенява, отколкото руса. Беше по-нисичка от повечето Морещици.
За разлика от посестримите си, Бердин обичаше много книгите и неведнъж бе оказвала неоценима помощ на Ричард в извличането на полезна информация между хиляди томове. Но макар Бердин да подхождаше към книгите с много страст и ентусиазъм, бе не по-малко опасна от всяка друга Морещица.
Най-накрая Зед се закова нервно на място.
— Не съм убеден, че ще стане, Ричард, или поне, че ще стане както трябва. Първо, има толкова много начини да се класифицират книгите, има и книги, които са на повече от една тема. Ако книгата е за град, разположен край река, и я поставиш в раздела за градовете, то после, когато ти потрябва информация за реките, няма да знаеш, че в тази книга при градовете има важна информация за река.