Измамата на Опал [bg] [ЛП]

— Само нощен екип — каза той най-накрая. — Никой в този сектор, освен ефрейтор Идиот ей там.

— Ами паркингът?

— Чисто е.

Мърв протегна ръката.

— Добре, братко. Това е. Няма връщане назад. Вътре ли сме? Искаме ли Опал Гномски обратно?

Глас издуха кичур черна коса от кръглото си око.

— Да, защото, ако се върне сама, Опал ще намери начин да ни накара да страдаме — каза той, стискайки ръката на брат си. — Така че да, вътре сме.

Мърв извади дистанционно от джоба си. Устройството беше свързано със звуков приемник, вграден във фронтона на клиниката. Приемникът, от своя страна, беше свързан с балон киселина, който лежеше върху главния захранващ куб на клиниката на разклонителната кутия на паркинга. Втори балон стоеше над резервния куб в мазето за поддръжка. Като санитари на клиниката беше лесно за Мърв и Глас да поставят балоните с киселина предната вечер. Разбира се, клиниката на доктор Аргон беше свързана и към главната мрежа, но ако се изключеха кубовете, щеше да има двуминутен интервал преди главното захранване да започне да действа. Нямаше нужда за повече сложни договорености; в края на краищата, това беше медицинско съоръжение, а не затвор.

Мърв си пое дълбоко дъх, удари леко предпазния капак и натисна червения бутон. Дистанционното изпрати команда през инфрачервени лъчи, активирайки два звукови експлозива. Експлозивите изпратиха звукови вълни, които взривиха балоните и те стовариха киселинното си съдържание върху захранващите кубове на клиниката. След двадесет секунди двата куба бяха напълно разядени и цялата сграда потъна в мрак. Мърв и Глас бързо сложиха очила за нощно виждане.

Когато захранването се изключи, дълги зелени светлини започнаха леко да пулсират по пода, насочвайки пътя към изходите. Мърв и Глас се движеха бързо и целенасочено. Глас насочваше количката, а Мърв отиде право при ефрейтор Кафяво водорасло.

Лишей дърпаше видеоочилата над очите си.

— Хей — каза той, дезориентиран от внезапния мрак — Какво става тук?

— Спиране на тока — каза Мърв, като се блъсна в него с премерена тромавост. — Тези жици са истински кошмар. Казвах на доктор Аргон, но никой не иска да харчи пари по поддръжката, когато има луксозни маркови коли за купуване.

Мърв не бърбореше за забавление; чакаше разтворимото приспивателно, което беше притиснал до китката на Лишей, да подейства.

— Говори ми — каза Лишей, мигайки много по-учестено от обикновено — Лобирам за нови шкафове в Централното управление. Много съм жаден. Някой друг жаден ли е? — Лишей замръзна, вцепенен от серума, който се разпространяваше в организма му. Полицаят щеше да се възстанови от него след по-малко от две минути и веднага щеше да започне да се чуди. Нямаше да има никакъв спомен за безсъзнанието си и с малко късмет нямаше да забележи времевия пропуск.