Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Безликите [bg]
Безликите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Безликите [bg]

Электронная книга - «Безликите [bg]». Краткое содержание книги:

Устат детектив, могъщ магьосник, заклет враг на злото. А, да — и мъртъв… — Не! — изпищя Валкирия. Скълдъгъри посегна към нея инстинктивно, но преди тя да го достигне, бе издърпан заедно с пипалото. Порталът се затвори. Ако сте чели предишните книги за Скълдъгъри Плезънт от Дерек Ланди (и досега наистина трябваше да сте ги прочели), значи сте виждали какво ли не, дори преди някакъв злодей да си науми да предизвика края на света. Валкирия и Скълдъгъри ще направят всичко по силите си, за да предотвратят това бедствие. Няколко души ще бъдат наранени, но накрая сигурно всичко ще се подреди. Е, не и този път.
1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 66
Перейти на страницу:

— Искате да знаете нечии други тайни?

— Трябва да ги знаем.

— Момичето не е продумало, откак се появих — обърна вниманието си към Валкирия старицата, — а преди това говореше без прекъсване. Нищо ли нямаш за казване, момиче?

— Здрасти — каза Валкирия.

— Думите се чуват добре под водата. Думите ти за моето звънче. Не го харесваш?

— Ъм… Хубаво е. Хубаво звънче.

— Старо е колкото мен, а аз съм твърде стара, изпреварила съм красотата е много векове. Някога бях красива. Звънчето ми още е.

— Да, хубаво звъни — съгласи се Валкирия. — Дори да е дребновато.

Морската старица се заклатушка на опашката си или каквото имаше от кръста надолу и се наведе, докато не се озова на една ръка разстояние от Валкирия. Миришеше на развалена риба.

— Би ли желала да се удавиш? — попита я.

— Не — отвърна Валкирия. — Не, благодаря.

— Какво искате? — намръщи се старицата.

Скълдъгъри пристъпи между двете.

— Мъжът от преди петдесет години.

Морската старица се върна в първоначалната си поза и продължи да се люшка. Валкирия се чудеше колко ли е голяма рибята част от нея. Приличаше по-скоро на змия, отколкото на риба — на някакъв вид влечуго.

— Въпросите ви не ме интересуват — каза старицата. — Търсенето на отговори не ми е важно. Ако търсите нещо от мъртвеца, попитайте него.

Старицата махна с ръка и от езерото се вдигнаха нечии останки. Мъж, направен от развала и кости, с дрехи, отдавна слети с парчетата останала кожа и зацапани като нея до кално кафяво. Само краката му останаха под водата. Ръцете висяха отпуснато, очите му се отвориха, от устата му се процеди вода.

— Помогнете ми — каза той.

Морската старица изглеждаше раздразнена.

— Не могат да ти помогнат, мъртвецо. Тук са, за да ти зададат въпроси.

— Защо ти трябва помощта ни? — поинтересува се Скълдъгъри.

— Искам да си отида у дома — каза му трупът.

— Ти си у дома — прекъсна го старицата.

Мъжът поклати глава.

— Искам да бъда погребан. Искам земя около себе си. Искам на сухо.

— Кофти късмет — каза старицата.

— Ако ни помогнеш — каза Скълдъгъри на останките, — ще видим какво може да се направи. Става ли?

— Ще отговоря на въпросите ви — кимна трупът.

— Ти си Троуп Кесел, Телепортатора?

— Да.

— Тук сме, защото четирима Телепортатори бяха убити през последния месец. Има някаква малка вероятност тези убийства да са свързани с твоето. Как беше убит?

— С нож в гърба.

Валкирия повдигна вежди. По същия начин като другите. Може би наистина имаше връзка.

— Кой те уби? — попита тя.

— Каза, че името му е Бату.

— Защо те уби? — продължи Скълдъгъри.

— Може да се каже, че бях учен. Преди цяла вечност, Безликите са били прогонени от тази реалност и макар да не исках да се връщат, подробностите около тяхното прогонване, магията, теорията… Обсебих се от тях, от пъзела, който представляваха. Загинах заради любопитството си и сляпата си доверчивост. Вярвах, че хората са по природа добри, почтени и достойни. Бату, както се оказа, не бе нито едно от трите. Уби ме, защото знаех как да намеря това, което той желаеше, и когато му казах, искаше да запази тайната.

— Какво е желаел?

— Портата — каза трупът. — Портата, която ще се отвори и ще пусне Безликите обратно.

Няколко мига преминаха в тишина. Валкирия осъзна, че не смее да издиша. Насили се да възстанови ритъма на сърцето си.

— Подобна порта съществува, така ли? — попита Скълдъгъри. Говореше бавно и внимателно, като че отговорите бяха куче, което не искаше да дразни. Звучеше разтревожен.

— Да, съществува, но аз открих само как да я намеря — нямах възможността да изпробвам теорията си на практика. Преградата между реалностите е изтъняла с времето. Мракът и злото им се процеждат. Достатъчно могъщ Сещащ би могъл да проследи енергийните бразди до точката, където са най-плитки. Там ще се отвори портата.

— И защо Безликите още не са пристигнали тогава? — попита Валкирия.

— Нужни са две неща. Първо, Котва-провлак, предмет, обвързан с невидима нишка, която свързва двете реалности. Тази нишка пречи на портата да се затвори завинаги. Но тя е безполезна, ако няма кой да отвори портата. Само Телепортатор е способен на това.

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)