Безликите [bg]

— Благодаря, че дойде — рече Соломон Рийт. — Говори ли вече с Гилд?

— Извика ме и каза, че вече не съм беглец. И знаеш ли? Разправя наляво и надясно как той и Блис свършили цялата работа. Съжалявам, че Блис е мъртъв, но сякаш Скълдъгъри не е направил нищо! А всички трябва да знаят.

— Така е, колкото и да не го харесвам. Той спаси света.

— А какво стана със силата ти?

— Върна се в мен. Трябваше само да намеря къде да я насоча пак.

Показа й бастунче, същото като първото.

— Колко оригинално.

— А ти помисли за предложението ми? Мога да те обуча на тези умения.

— Невъзможно е.

— Защо?

— Защото съм Елементал.

— Е, и? Човек може да променя дисциплината си колкото пожелае. Некромантията е по-груба сила от тази на елементите. Некромантите са много по-непопулярни от повечето други магове. Но предлагат мигновена сила, която ще ти трябва, ако искаш да върнеш Скълдъгъри.

Тя почти се засмя, но раната още бе твърде прясна.

— И това ли ще ми кажеш, че не е невъзможно?

— Просто ти е нужна нова Котва. Нещо, което свързва единия свят с другия. Гротескния се разпадна докрай, но вече има нова връзка.

— И коя е тя?

— Скълдъгъри.

— Съжалявам, не разбирам въобще за какво…

— Главата му, г-це Каин. Истинската.

— Той ми каза веднъж, че я загубил на покер. Няма я.

— Но е тук, в този свят.