Безликите [bg]

Чайна Сороуз, с коса черна като гарваново крило и небесносини очи, ги видя, стана от стола си и се усмихна — най-красивата жена в света.

Савиан Ек падна на колене, вдигна книгата пред себе си и изхленчи:

— Обожавам Ви.

Скълдъгъри поклати глава и ги остави, за да позяпа рафтовете с книги.

— Савиан — рече Чайна, — толкова си мил.

Слабият мъж взе книгата от треперещите му ръце и я постави на бюрото.

— Сега, заплащането…

— Заплащането, да, заплащането — енергично закима Ек.

— Как си, между другото? Изглеждаш добре. Да не тренираш?

Той успя да се полуусмихне.

— Ами, такова, тичам малко.

— О, личи си. — Чайна му хвърли одобряващ ценителски поглед.

Ек отново изхленчи.

— Съжалявам — изсмя се ефирно Чайна и се престори на смутена. — Има нещо у теб, което ме разсейва. Да се върнем към работата. Дано да не се разсея отново. Говорехме за заплащането.

— Подарявам ти я — пресекливо рече Ек.

— Моля?

Ек се изправи.

— Подарявам ти я, Чайна. Няма нужда от заплащане.

— Савиан, не бих могла…

— Моля те, Чайна. Приеми я. Приеми я като знак за моята, моята…

Валкирия се впечатли от това колко надежда и влажност Чайна можеше да предизвика в погледа си.

— Да, Савиан?

— … моята любов, Чайна.

Чайна допря фин пръст до устните си, като че й бе трудно да удържа вълнението си.

— Благодаря ти, Савиан.

Ек се поклони, олюля се леко и се обърна. Ако се съдеше по усмивката му, бе неземно, лудо удовлетворен и щастлив. Той забърза по пътя, по който бе пристигнал. Слабият мъж го последва, за да не му позволи да се блъсне в нещо и да го повреди.

— Ей това — каза Валкирия, — беше жалко представление.

Чайна сви рамене, седна и отвори книгата.

— Правя каквото мога, за да получа нещата, които искам. — Взе лупа и се взря в страниците през нея. — Изглежда сякаш си поплувала, Валкирия. И какво се е случило с ръцете ти? Всички тези драскотини изглеждат възпалени.

— Ами, ъ, ударих дърво.

— Е, сигурно си го е заслужило.

Отчаяна да отклони разговора от външния си вид, Валкирия попита:

— Каква е тази книга?

— Книга със заклинания, писана от Лудия магьосник преди над хиляда години.

— Защо се е нарекъл Лудия магьосник?

— Защото е бил луд.

— А.

Чайна поизправи гръб и сви устни.

— Тази книга е фалшификат. Поне на петстотин години е, но е фалшификат.

— Добре, че не плати за нея тогава, иначе трябваше да си искаш парите обратно — сви рамене Валкирия.

Чайна затвори книгата и разгледа корицата.