Безликите [bg]

— Мошениците трябва да не се делим — измърмори разсеяно Скълдъгъри, още вперил поглед в книгата.

— Това малко прецаква идеята на мошеничеството, не мислиш ли?

— Котва-провлак — зачете на глас Скълдъгъри. — Предмет, принадлежащ на една реалност, но съществуващ в друга. Може да е одушевен или не. Магически или не. Излъчва струя, която свързва реалностите чрез портали между измеренията.

Той затвори книгата и наклони умислено глава.

— Е? — попита Валкирия.

— Трябва да разберем каква форма е приела Котвата, да я намерим преди врага. Нека помисля малко. Чайна, трябва да открием един човек. Английско момче — Флетчър Рен.

— Не съм го чувала. Маг ли е?

— Роден Телепортатор.

Тя вдигна вежда.

— Разбирам. В този случай може и да съм чувала. Трима различни души са видели „момче призрак“ в три различни нощни клубове в графство Ми. Персоналът или му забранявал да влезе, или отказвал да го обслужи, при което момчето ставало агресивно, накрая си тръгвало като изчезвало в нищото. Понеже изчезванията били наблюдавани само от пияни хора, властите не обръщат сериозно внимание на случая.

— Къде в Ми по-точно? — попита Скълдъгъри.

Чайна посочи слабия, който бе застанал толкова неподвижно, че Валкирия го бе забравила. Той се скри от поглед за малко и се върна с карта, която разстла на бюрото.

— Тук, тук и тук. — Чайна почука леко с маникюра си по три точки по картата.

Скълдъгъри взе молив от бюрото и ги огради.

— Ако Перегрин казва истината, г-н Рен може да се телепортира не повече от няколко мили наведнъж. Това значи, че ще е някъде тук.

— Доста сгради за претърсване — отбеляза Чайна.

Скълдъгъри почука черепа си с молива. Той издаде приятен кух звук.

— Седемнадесетгодишно момче със силата да се появява, където си поиска. Ако му трябват пари — в сейфа на някоя банка, ако му трябват дрехи — в магазин за дрехи, храна — в супермаркет. Няма да е където и да е. Започва да си мисли, че има превъзходство над всички останали. Ще е в най-добрите места, най-класните хотели.

Скълдъгъри нарисува кръст на картата.

— Хотел „Грандьор“ — каза Чайна. — Навярно единственият хотел в областта с аркадни игри във всяка стая.

— Там е. — Детективът уви шала около челюстта си. — Там ще го намерим.