Безликите [bg]

Валкирия опита удар, но юмрукът й се движеше твърде бавно под водата. Старицата се изсмя, а водата напълни устата й, влезе в гърлото й и излезе през хрилете, които Валкирия забеляза за пръв път.

Дробовете на момичето вече горяха. Не бе имала време да поеме дъх. Опита се да бръкне в очите на старицата, но дългите съсухрени пръсти стиснаха китката й.

И тогава нещо се изстреля към тях като торпедо. Миг по-късно Скълдъгъри се озова до тях, хвана китката на Валкирия, която старицата бе пуснала, и я освободи.

Тя се хвана здраво за детектива и усети как водата се разделя пред тях и ги избутва отзад. Старицата ги погна, а тялото й се усукваше вретеновидно. Лицето й се кривеше от ярост. Доближи ги и посегна, но Скълдъгъри промени траекторията си и двамата потънаха още по-дълбоко в езерото, отново смениха посоката си и се изстреляха нагоре, покрай старицата, която изрева яростно и от устата й се вдигна гейзер от мехурчета.

Дъното на езерните плитчини бе толкова близо, че Валкирия можеше да докосне камъчетата и скалите.

Скълдъгъри пое рязко нагоре и те изскочиха от водата, вдигнаха се високо във въздуха и западаха към дърветата. Тогава прозвуча писък и Морската старица изригна от разпенените вълни и се докопа до Скълдъгъри, стисна го през кръста и го придърпа обратно.

Валкирия се хвана за един клон, но не можа да се задържи на него. Тупна на земята и изстена, без почти да усеща болката в дланите си, пронизани от трески.

Момичето изстена втори път и обърна глава към езерото. Не ги виждаше, а вълните вече се успокояваха, сякаш за да скрият случващото се под тях. Валкирия се претърколи, стана с мъка на крака и направи гримаса, когато видя ръцете си.

Трупът още стоеше във водата, където го бяха оставили, и навярно чакаше безнадеждно старицата да се върне и да си го прибере. Валкирия запристъпва към него. Кесел им бе помогнал, а те му бяха дали обещание.

Тя изтича покрай водите на езерото, подхлъзвайки се от време на време, беше твърде близо до повърхността му. Старицата обаче не се появи. Скълдъгъри сигурно я риташе от единия край на езерото до другия. Е, поне се надяваше да е това.

Задъхана, Валкирия стигна до трупа, като внимаваше да не се докосва с длани, понеже вече започваха да щипят.

— Хей. Излизай от водата — подвикна тя.

Той само поклати глава.

— Не мога да се движа сам. Прекарал съм последните петдесет години на дъното на езеро. Не мисля, че дори помня как да се движа.