Хищник [bg]

— Ъхъ. Да не искате да го оставя да хукне към ченгетата и да тръгне да разправя, на когото срещне за претенциите си. Повярвайте ми, трябваше да умре.

Дълга тишина.

— А бележникът?

— Това е въпросът. Не можах да го намеря. Само картата. И това. — Той извади металната кутия с превключвателите и светодиодния екран от чантата, която носеше и я сложи върху масичката.

Корвъс дори не я погледна.

— Не си намерил бележника?

Мадокс преглътна.

— Не. Не го открих.

— Но той трябваше да е у него!

— Не беше. Застрелях го от върха на каньона и трябваше да се спускам седем-осем километра до дъното. Почти два часа. Докато стигна до там, някой друг е пристигнал пръв, по всяка вероятност друг иманяр, и предполагам, че се е възползвал. Претърсих мъртвеца и натовареното му магаре, обърнах всичко с хастара навън. Но бележник нямаше. Взех всичко ценно, почистих мястото и зарових тялото.

Корвъс отмести поглед.

— След като приключих, се опитах да последвам другия тип, но го изгубих. За щастие, името му се появи по вестниците на следващия ден. Живее в ранчо, северно от Абикию, ветеринарен лекар по професия, казва се Бродбент. — Той направи пауза.

— Бродбент е взел бележника — произнесе Корвъс с равен глас.

— Това си помислих и аз и точно по тази причина се поинтересувах от него. Говори се, че бил богат — макар че ако го видиш, никога няма да си го помислиш.

Корвъс закова очи в Мадокс.

— Ще взема бележника за вас, д-р Корвъс. А картата? Искам да кажа…

— Картата е пълен фалшификат.

Отново тишина.

— А металната кутия? — Мадокс я посочи. — Струва ми се, че в нея има компютър. Може би върху хард диска…

— Това е основният елемент от ръчно направеното съоръжение на Уедърс за изследване на почвата. В него няма хард диск — данните са в бележника. Ето защо исках да ми донесеш бележника, а не някаква си карта, която не струва нищо.

Мадокс отмести очи от приковаващия поглед на Корвъс, плъзна ръка в джоба си и извади къс скала, който сложи внимателно на стъклената маса.

— Беше в джоба на Уедърс.

Корвъс го погледна и цялото му изражение се промени. Протегна приличната си на паяк ръка и го взе почти любовно. След което измъкна една лупа от чекмеджето на бюрото си и го изследва по-внимателно. Отмина една дълга минута, после още една. Най-накрая се изправи. Мадокс се изненада като видя промяната върху лицето му. Напрегнатостта бе изчезнала, заменена от доволство, очите му блестяха. Лицето му бе придобило почти човешки облик.