![Хищник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/3/hishchnik-bg-download.jpg)
Хищник [bg]
- Автор: Престон Дуглас
- Серия: Уайман Форд #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-89-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
От друга страна Мелъди бе непоправима оптимистка и чувстваше дълбоко в себе си, че е предопределена за нещо по-велико, ето защо продължи да изпраща документи и да кандидатства за какви ли не позиции, които излизаха тук и там. Междувременно настоящето бе поносимо: лабораторията бе тиха, тя караше смяна и всичко, което трябваше да направи, за да избяга, бе да затвори очи и да пристъпи в бъдещето — онази голяма, вълшебна страна, където щеше да изживява приключения, да прави удивителни открития, да приема признанията и да заеме лелеяния пост.
Мелъди отново отвори очи за земното настояще на сивкавите стени на лабораторията с нейното леко бръмчене на флуоресцентното осветление, с отрупаните със справочници рафтове и шкафовете, пълни с образци от минерали. Дори струващото милиони долари оборудване, което навремето бе накарало сърцето й да се разтупти, отдавна бе загубило блясъка си. Очите й блуждаеха, местеха се разсеяно от чудовището JEOL JXA-733, електронен микроанализатор с рентгенови лъчи, към рентгеновата анализираща система „Епсилон“ 5 с триизмерна поляризираща оптична геометрия, после се спряха за миг върху трансмисионния електронен микроскоп „Уотсън 55“, плъзнаха се по двата петрографски микроскопа, после отидоха на дигиталната камера, автоматичните полировчици…
И каква полза от всичко това, като й даваха да анализира само досадни боклуци?
Унесът й бе прекъснат от тихо жужене, което показваше, че някой е влязъл в празната лаборатория. Сигурно беше поредният помощник-куратор с молба да изследва поредния камък за поредната научна статия, която никой нямаше да прочете. Тя изчака посетителя да се покаже зад ъгъла, с крака на бюрото и кутийка кока-кола в ръка.
Скоро чу уверени леки стъпки по балатума и на вратата се появи строен, елегантен мъж, който прошумоля с шикозния си син костюм — д-р Айън Корвъс.
Тя припряно свали крака от бюрото, при което столът й се приземи с шумно изтракване. Отметна коса от пламналото си лице. Кураторите почти никога не идваха в лабораторията — явно предпочитаха да не оскърбяват достойнството си като общуват с техническия персонал. Но тук, съвсем невероятно, се бе изправил самият Корвъс с марковия си костюм и ръчно правени обувки на „Уилямс и Крофт“ — стряскащо красив, подобно Джеръми Айрънс.
— Мелъди Крукшанк?
Бе удивена, че знае даже името й. Вгледа се в сухото му, усмихващо се лице, в красивите зъби, в черната като нощ коса. Костюмът му шумолеше леко при всяко негово движение.
— Да — най-сетне произнесе тя, като се опитваше гласът й да звучи нормално. — Аз съм Мелъди Крукшанк.
— Толкова се радвам, че ви намирам, Мелъди. Попречих ли ви?
— Не, не, съвсем не. Просто си стоях. — Тя се овладя, изчервявайки се. Чувстваше се направо като идиот.
— Питам се дали мога да прекъсна работата ви с един образец, който трябва да бъде анализиран? — Той държеше една чанта с цип, която се полюляваше напред-назад, и се усмихваше, разкривайки ослепителните си зъби.
— Разбира се.
— Имам едно малко… м-м-м… предизвикателство за вас. Играем ли?
— Да, разбира се. — Корвъс имаше репутацията на надменен, дори арогантен, но в момента изглеждаше едва ли не закачлив.
— Нещо само между нас.
Мелъди замълча, после каза предпазливо:
— Какво имате предвид?
Той й подаде торбичката и тя надникна вътре. В нея, освен камъка бе пъхнат етикет, върху който на ръка бе изписано: Ню Мексико, спесимен №1.
— Бих искал да го анализирате без всякакви предварителни теории за това откъде е или какво може да представлява. Пълен минераложки, кристалографски, химически и структурен анализ.
— Няма проблеми.
— Тук е трудният момент. Бих искал да се пази пълна секретност. Не записвайте и не запазвайте нищо върху хард диск. Когато направите тестовете, запишете данните на CD-та и ги изтрийте от системата. Дръжте дисковете заключени в чекмеджето си за проби през цялото време. Не казвайте на никого какво правите и не обсъждайте с никого какво сте открили. Докладвайте лично на мен. — Той я дари с още една блестяща усмивка. — Е, играем ли?