Хищник [bg]

— Може да се отбия и при Бен Пийк — каза Том. — Прекара години в изследване на тези каньони. Може да има някаква идея кой с бил този човек или какво съкровище с търсил.

— Хрумна ми една идея. В онова тефтерче нищо ли няма?

— Нищо, освен цифри. Няма имена и адреси, шейсет страници, запълнени само от цифри — и няколко огромни удивителни накрая.

— Смяташ ли, че наистина е открил съкровище?

— Видях го в очите му.

Отчаяната молба на мъжа още звучеше в ушите му. Беше го поразила дълбоко, може би защото смъртта на баща му все още бе твърде прясна. Баща му, страховитият и ужасен Максуел Бродбент, също беше своего рода иманяр — разбивач на гробници, колекционер и дилър на произведения на изкуството. Макар и да бе труден за издържане баща, смъртта му остави огромна празнота в сърцето на Том. Умиращият иманяр с побелялата запусната брада и пронизващи сини очи му напомняше по някакъв начин за баща му. Беше глупаво да прави асоциацията, но по каквато и причина да бе дал обещанието на непознатия, трябваше да го спази.

— Том? Отново придоби онзи отнесен израз.

— Съжалявам.

Сали допи кафето си, стана и остави чашата в умивалника.

— Осъзнаваш ли, че открихме това място точно преди една година на същия ден?

— Бях забравил.

— Все още ли ти харесва?

— То е всичко, което съм искал.

Заедно в дивите околности на Абикию в подножието на Пидернъл Пийк, двамата бяха намерили живота, за който са мечтали: малко ранчо с коне, градина и ветеринарна практика за Том — провинциално ежедневие без напрежението на града с неговото замърсяване и безумен трафик. Ветеринарната практика на Том вървеше добре. Дори свадливите стари фермери бяха започнали да го търсят. Работата му бе почти изцяло на открито, хората бяха страхотни и той обичаше конете.