Хищник [bg]

Мелъди свали торбичката и очите й срещнаха неговите. Гледаше я напрегнато, бледите му сиви очи бяха почти безцветни под флуоресцентното осветление на лабораторията.

— Удивително е! — каза тя. — Ако не греша, това е…

— А! — Той сложи нежно показалеца си върху устните й и намигна: — Нашата малка тайна. — После дръпна ръката си и отстъпи, сякаш да тръгне, но се обърна, като че бе премислил. Бръкна в джоба на сакото си и извади дълга кадифена кутийка. Усмихна се леко и й я подаде.

— Малка благодарност.

Крукшанк я взе. Отгоре пишеше ТИФАНИ.

Мили боже, помисли си тя. Побърза да я отвори и бе заслепена от вида на скъпоценните сини звезди. Примига, почти загубила способността си да вижда. Звездни сапфири. Гривна от звездни сапфири, инкрустирани в платина. Взря се по-отблизо и осъзна, че бяха естествени, а не синтетични. Всеки бе различен, с лек дефект, със свой собствен цвят и оттенък, със своя индивидуалност. Тя обърна кутийката към светлината и звездите във всеки камък заиграха, отразявайки я в тайнствените си набраздени дълбини. Мелъди преглътна, но буцата в гърлото й не се махаше. Никой никога не й бе подарявал подобно нещо. Никога. Усети леко парене в очите и започна да мига, ужасена от мисълта да се покаже толкова уязвима.

Тя произнесе пренебрежително:

— Приятна колекция от алуминиев оксид.

— Надявах се да харесвате звездни сапфири, Мелъди.

Крукшанк преглътна отново, обърната към гривната, така че той да не може да вижда очите й. Мислеше си, че не е харесвала нищо толкова много, колкото тази гривна. Звездни сапфири от Шри Ланка, любимите й, всеки от тях уникален, създаден в глъбините на земята при невероятна температура и налягане — въплъщение на минералогията. Знаеше, че е безсрамно и откровено манипулирана, но в същото време си мислеше: Защо не? Защо да не я вземе? Не правеха ли така всички?

Тя усети ръката на Корвъс — бе сложил ръка на рамото й и го стискаше нежно. Беше като електрически шок. Опита се да сподави хлипането си, но една гореща сълза се отрони върху бузата й. Тя замига бързо-бързо, без да е в състояние да говори, благодарна, че той е зад нея и не може да види. Другата му ръка легна на свободното й рамо и започна да го стиска. Можеше да усети горещината на присъствието му с тила си. През тялото й мина еротичен заряд като мълния и тя цялата пламна.

— Мелъди, ужасно много ти благодаря за помощта. Знам колко си добра в това, което правиш. Затова поверих този образец точно на теб и на никой друг. Затова ти подарявам гривната. Това не е подкуп в същинския смисъл на думата — макар и в някаква степен да е. — Той се ухили, като галеше раменете й. — Това е израз на доверието ми в теб, Мелъди Крукшанк.