Хищник [bg]

От центъра в Хюстън възбудено обсъждаха източника и значението на това странно оцветяване и помолиха астронавтите да вземат двойна проба, която да занесат на Земята. Шмит го направи и двамата мъже се затътриха към ръба на кратера Шорти, където видяха същата оранжева пръст, очевидно изхвърлена при сблъсъка.

От Хюстън поискаха да се вземе проба от второ място. За тази цел избраха малък кратер, който се намираше близо до Шорти; щяха да го изследват на третия ден — надяваха се, че и там ще видят същата оранжева пръст. Шмит го кръсти Ван Сърг, на името на един професор геолог от Харвард, който пищеше хумористични разкази под псевдонима „Професор Ван Сърг“.

Ден трети се очертаваше като дълъг и изтощителен. Прахът засипваше екипировката им и пречеше на работата. Онази сутрин Сърнан и Шмит бяха отишли с Лунарния Роувър до подножието на планините, ограждащи Таурус-Литроу, за да проучат една гигантска каменна река, наречена Трейсис Рок, която очевидно се бе образувала от планинските възвишения преди милиони години, оставяйки дълбока следа в пръстта. С огромни усилия успяха да се придвижат до един от хълмовете, привлечени от странно изглеждащ заоблен камък, колкото да открият, че е пълна нула в научно отношение. По всяка вероятност бе изхвърлен на склона при сблъсък преди милиони години. Двамата астронавти се спуснаха по стръмния ронлив склон, подскачайки като кенгура, Шмид издаваше звуци, докато скачаше насам-натам, преструвайки се на скиор от класа, и подвикваше на шега:

— Не мога да си управлявам краката. Шу-у-у-мп. Шу-у-у-мп. Доста трудно се постига качествено въртене на бедрата.1 Сърнан направи ефектен скок, приземявайки се невредим в дълбоката прахообразна пръст.

Двамата мъже се изтощиха, докато стигнат Ван Сърг. Когато наближиха, се наложи да прекарат Лунарния Роувър през район от камъни с големината на футболна топка, изхвърлени от кратера. Шмит, геологът, си помисли, че изглеждат странни.

— Все още не ми е ясно какво е ставало тук — каза той, пристигайки пръв. Всичко тънеше под дълбок слой от прах. Никъде не се виждаше и намек за оранжева пръст.

Оставиха роувъра и тръгнаха през отломките. След малко Шмит съобщи за Хюстън:

— Голям кратер със загладен ръб. Но дори и тук го има онова прашно наметало, което покрива ръба и частично скрива камъните. Има го долу, а доколкото мога да кажа — и по стените. В самия кратер се вижда голяма купчина от камъни, вероятно петдесет метра в диаметър — не, това е много, — по-скоро трийсет метра в диаметър.

Междувременно пристигна и Сърнан.

— Мили боже! — прошепна той, когато погледна към поразяващия погледа кратер.

Шмит продължи: