![Хищник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/3/hishchnik-bg-download.jpg)
Хищник [bg]
- Автор: Престон Дуглас
- Серия: Уайман Форд #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-89-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
Затича се.
Тялото лежеше по гръб, с ръце встрани, лицето бе покрито грижливо с шарена кърпа. Някой беше идвал. И бе възможно дори да е станал свидетел на случилото се. Беше на кон и можеше да отиде право при ченгетата.
Мадокс се насили да се успокои. Дори и на кон, на онзи щеше да му отнеме поне няколко часа да стигне до Абикию и още няколко да съобщи на полицията и да се върнат. Дори да позвъняха за чопър, трябваше да летят от Санта Фе, сто и трийсет километра на юг. Имаше поне три часа на разположение да вземе тефтерчето, да скрие тялото и да се омете.
Той огледа тялото, обърна джобовете навън и претършува еднодневката на мъртвеца. Пръстите му напипаха камък в единия джоб и той побърза да го извади и да го разгледа на светлината на фенерчето. Определено беше образец, нещо, за което Корвъс многозначително бе подпитвал.
А сега тефтера. Забравил за кръвта и разсипаните вътрешности, той претърси тялото отново, обърна го, провери и от другата страна и го изрита от чувство на безпомощност. Огледа се наоколо. Магарето на мъжа стоеше на стотина метра с товар на гръб и дремеше.
Мадокс разпрегна животното и свали самара. Дръпна покривалото и откопча брезентовите дисаги, след което изсипа съдържанието им на земята. Електронен прибор, чукове, длета, топографски карти, ръчно GPS устройство, кафеварка, тиган, празни торбички от храна, чифт букаи, мръсно бельо и сгънато парче пергамент.
Той грабна пергамента. Беше груба карта с непохватно изрисувани върхове, реки, скали, пунктирани линии, със старовремски испански шрифт. И там, в средата, се мъдреше един черен, мастилен „X“.
Чиста проба иманярска карта.
Странно, че Корвъс не беше споменал нищо за нея.
Той сгъна отново мръсния пергамент и го пъхна в джоба на ризата си, после възобнови търсенето на тефтерчето. Разрови с ръце и крака наоколо, сред пръснатото по земята оборудване и откри всичко, от което един иманяр би имал нужда — само от проклетия тефтер нямаше и следа.
Разгледа отново електронното устройство. Ръчна дрънкулка, нащърбена метална кутия с някакви превключватели, шайби и малък светодиоден екран. Корвъс не го бе споменал, но му се видя важно. По-добре да вземеше и него.
Прекрачи разхвърляните боклуци и отвори платнените торби, от които се изсипаха брашно и сушени зърна, провери кошовете за скрити прегради, разрязвайки пухкавия хастар. Никакъв тефтер. Мадокс се върна при мъртвото тяло и претърси напоените с кръв дрехи за трети път, търсейки да напипа правоъгълна издутина. Но всичко, което откри беше един къс молив в десния джоб на мъжа.
Остана известно време неподвижен, главата му пулсираше. Възможно ли беше мъжът с коня да е взел бележника? И само съвпадение ли беше идването му, или нещо друго? Хрумна му ужасяваща идея: мъжът на коня му беше конкурент. Правел е същото, което и Мадокс — проследил е Уедърс и се е надявал да сложи ръка на откритието му. Може би е докопал и бележника.
Е добре, Мадокс пък намери картата. И му се струваше, че тя е толкова важна, колкото и бележника, ако не и повече.
Той се огледа. Мъртвото тяло, кръвта, магарето, бъркотията наоколо. Ченгетата щяха да довтасат. С огромно усилие на волята овладя дишането си, пулса на сърцето, като използва няколко медитативни техники, които беше научил в затвора. Издиша, вдиша, успокоявайки бумтенето в гръдния си кош до равномерно пулсиране. Хладнокръвието му постепенно се възвърна. Все още разполагаше с достатъчно време. Извади каменния образец от джоба си и го завъртя на лунната светлина, след това измъкна и картата. Имаше карта, имаше и устройството, което бе повече от достатъчно, за да удовлетвори Корвъс.
Междувременно трябваше да зарови тялото.
4.
Детектив лейтенант Джими Уилър седеше на задната седалка в полицейския чопър уморен до смърт, усещайки глухите звуци на двигателите с всяка своя кост. Той погледна надолу към призрачния нощен пейзаж, който се разстилаше под тях. Пилотът на хеликоптера следваше хода на река Чама; всеки завой блестеше като острие на ятаган. Прелетяха над няколко малки градчета покрай брега, малки, мигащи гроздове от светлини — Сан Хуан Пуебло, Меданалес, Абикию. Тук-там се виждаше по някоя самотна кола, която пълзеше по магистрала 84 и хвърляше малък жълт лъч в непрогледната тъмнина. Северно от Абикию всички светлини изчезнаха; нататък се простираха планините и каньоните на пустинята Чама, както и обширната местност на високите плата, необитаеми до границата с Колорадо.