Хищник [bg]
- Автор: Престон Дуглас
- Серия: Уайман Форд #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-89-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
Том избърса устата му от полепналите песъчинки и започна да му прави дишане уста в уста и сърдечен масаж. Натискане на гръдния кош — едно, две-три, обдишване. И отново — едно, две, три, обдишване. От раната излизаха въздушни мехурчета. Том продължи известно време и отново опипа пулса.
Невероятно, сърцето заработи!
Внезапно мъжът отвори очи и насочи погледа си към Том. Бяха яркосини на фона на прашното му, обветрено от слънцето и вятъра, лице. Пое си едва-едва дъх, въздухът изхърка в гърлото му и устните му се раздвижиха.
— Не… Ти, копеле… — Очите му се разшириха и устата се напълни с кръв.
— Почакайте — каза Том. — Аз не съм човекът, който стреля по вас.
Мъжът го погледна изучаващо и ужасът върху лицето му се отдръпна, заменен от нещо друго. Той погледна към ръката си, сякаш искаше да покаже нещо. Том проследи движението на очите му и видя, че стиска в шепа малко тефтерче с кожена подвързия.
— Вземи… — изхърка мъжът.
— Не се опитвайте да говорите.
— Вземи го…
Том го взе. Кожата бе изцапана с кръв.
— За Роби с… — задъхано произнесе той; устните му се изкривиха от усилието. — Дъщеря ми… Обещайте ми, че ще й го дадете… Тя знае как да го намери…
— Да го намери?
— … Съкровището…
— Не мислете за това сега. Първо ще трябва да ви измъкнем оттук. Само не се отчайвайте…
Мъжът дръпна силно ризата на Том с трепереща ръка.
— То е за нея… Роби… Никой друг… За бога, полицията не… Вие трябва… обещайте. — Ръката му усука ризата със смайваща сила в предсмъртен гърч.
— Обещавам.
— Кажете на Роби… Аз… обичам…
Погледът му се разфокусира. Ръката се отпусна и се хлъзна надолу. Том осъзна, че бе спрял да диша.
Без да се суети той поднови сърдечния масаж. Нищо. След десет безполезни минути развърза шарената памучна кърпа около врата на мъжа и покри с нея лицето му.
В този момент в съзнанието му просветна: убиецът на мъжа сигурно все още е наблизо. Очите му се плъзнаха нагоре по ръба на скалите и околните сипеи. Тишината бе толкова дълбока, сякаш самите скали бяха притихнали в бдение. Къде ли се намираше убиецът! Не се виждаха други следи наоколо, само оставените от иманяря и магарето му. Клетото животно стоеше на стотина метра, все още с товара на гръб, и дремеше право. Убиецът имаше пушка и се намираше нависоко. Бродбент може би и в момента бе на прицела му.
Измъквай се оттук. Той се изправи, хвана поводите на коня си, дръпна ги и се понесе бързо. Конят премина през каньона в галоп, заобикаляйки отвора към Лабиринта. Едва когато бе на половината път по пролома, Том намали до тръс. От изток грееше голяма, лъскава луна и осветяваше пясъчното корито.
Ако пришпореше коня, можеше да стигне до Абикию за два часа.
3.
Джимсън Мадокс „Тревата“ се движеше по дъното на каньона, подсвирквайки си „Saturday Night Fever“; чувстваше се на върха на щастието. Карабината 223 AR-15 бе разглобена, почистена и грижливо скрита в един процеп, затиснат с камъни.
Пустият каньон направи завой, след това още един. Уедърс на два пъти му приложи същия номер, като се опита да се отърве от него в Лабиринта. Старото копеле можеше да надхитри Джимсън Мадокс веднъж. Но не и втори път.
Той се спусна надолу по пролома, разкъртвайки по пътя си буци пръст. Дори с карта и GPS бе прекарал по-голямата част от седмицата да се лута, изгубен в Лабиринта. Но не го приемаше като загуба на време: сега познаваше както Лабиринта, така и околностите на скалистото плато. Беше разполагал с достатъчно време да планира нападението над Уедърс — и го бе извършил перфектно.
Вдиша изпълнения с леко ухание въздух на каньона. Не беше много различен от този в Ирак, където бе прекарал известно време като сержант артилерист по време на операцията „Пустинна буря“. Ако имаше място, пълна противоположност на затвора — то беше това тук; никой не те блъска, никой не се завира в лицето ти, без педерасти, латино или негра, които да ти развалят спокойствието. Сухо, празно и тихо.
Той заобиколи колоната от пясъчник на входа към Лабиринта. Мъжът, когото бе застрелял, лежеше на земята, тъмна фигура в здрача.
Спря. Пресни следи от конски копита водеха към тялото и се връщаха обратно.