Така го правят в Чикаго [bg]

Мастърс зае единият от трите стола в стаята. Аз се настаних на другия. Папката легна между нас, а Мастърс ми прочете правата.

— Искаш ли адвокат? — попита той, след като свърши.

— Да познаваш някой добър?

Той разтвори папката и измъкна някакъв лист. Снимка на Джон Гибънс, три на четири. Лежеше на бетонна алея с отворена уста и дупка в корема. Появи се още един лист. Увеличена снимка на пръстов отпечатък.

— Свален е от гилзата, открита на местопрестъплението — поясни Мастърс, после измъкна поредния лист. — А този го открихме в архивите. Частично съвпадение.

— Не думай — вдигнах глава аз.

— Компютърът изплю името ти заедно с няколко други. Частен детектив, бивш полицай.

Останах втренчен в извивките и заврънкулките малко по-дълго от необходимото. После вдигнах глава към Мастърс, който скрито ме наблюдаваше.

— Частично съвпадение значи — промърморих. — По колко пункта?

— По четири.

— По мое време бяха необходими минимум девет, за да привлечеш вниманието на прокуратурата. Променено ли е това правило, господин полицай?

— В джоба му открихме твоята визитка. Има частично съвпадение при гилзата. Обясни ми го. И най-вече откъде знаеш толкова много.

— Явно си говорил с определени хора.

— Разследването е в центъра на вниманието ми. Никой не знае за него, освен аз, Рингълс и хората от лабораторията.

— А Даян Линдзи? — засякох го аз. — Червенокоса, показват я по телевизията.

Кожата около очите на Мастърс се сбръчка в усмивка, която така и не стигна до устните му. Който и да беше информаторът на Даян, той не се казваше Мастърс.

— Има и една друга жена, Илейн Ремингтън — добавих аз. — Руса коса, пурпурен белег от гърлото до пъпа.

Мастърс потрепна. Виждах как съобразява. Доста бързо.

— Дошла е директно при теб?

Кимнах.

— И беше в дома ти, когато се появихме?

— Да, в коридора.

— Бъди така любезен да обясниш малко повече.

Свих рамене.

— Преди години е станала жертва на въоръжено нападение — рекох. — Гибънс й е помагал да открие нападателя.

— Докъде е стигнал?

— Защо не го попиташ?

За миг си помислих, че Мастърс ще извика Бъбълс за втори рунд. Но той не го направи.

— Но отпечатъкът е налице.

— Вярно е.

— Предостатъчно е, за да ти повдигнем обвинение.

— Имаш пистолета ми — въздъхнах. — Направи балистична експертиза и я сравни с куршума, който е убил Гибънс.

— Ще го направим, Кели, можеш да бъдеш спокоен. Веднага след като го извадим от приятеля ти. С тези куршуми стават доста любопитни неща. Едното е, че могат да се използват в различни оръжия. Някой ще си каже, че ти си гръмнал Гибънс и си изхвърлил оръжието на престъплението. Проблемът е, че си забравил да използваш ръкавици при зареждането на пълнителя. Може ли да си толкова глупав, Кели? Аз лично бих отвърнал „защо пък не“?