Така го правят в Чикаго [bg]

Ставаше въпрос за Джералд О’Лиъри, бивш полицай и основна причина да се разделя със значката си. През последните двайсет и пет години същият О’Лиъри играеше ролята на окръжен прокурор на окръг Кук. Всеотдаен местен политик, той изпълняваше само две роли: или говореше пред камерата за новините в десет, или лижеше задника на човека, който управляваше Чикаго — почитаемия кмет Джон Джей Уилсън.

— Чакай тук — рече Ал и тежко се отдалечи, подрънквайки връзка с ключове в огромното си ръчище.

О’Лиъри се появи пет минути по-късно. Не го бях виждал от деня, в който подписах оставката си. Не се беше променил кой знае колко: някъде към петдесет и пет, с гъста бяла коса, идеални зъби, ясни очи, голяма квадратна глава и празна усмивка, идеална за телевизията. Обичаше да гледа хората в очите и да стиска ръцете им. Преди две години започна да използва и другата си ръка, за да подчертае сърдечността на ръкостискането. Стар трик на Бил Клинтън, който вървеше много добре в огледалните коридори на чикагската политика.

— Майкъл Кели. Отдавна не сме се виждали. Да се качим горе и да си поговорим.

За секунди отново ме оковаха в белезници. Закрачих по коридорите в компанията на новия си най-добър приятел. Взехме асансьора, прекосихме покрит с килими коридор и влязохме в заседателната зала. Аз мълчах, а О’Лиъри си тананикаше нещо. Седнахме. Едно ченге ми свали белезниците. О’Лиъри заби нос в някаква папка, продължавайки да си тананика.

— „Прасетата на войната“ на „Блек Сабат“, нали?

Окръжният прокурор вдигна глава.

— Какво каза, Майкъл?

— Парчето, което си тананикаш. Нарича се „Прасетата на войната“, изпълняват го „Блек Сабат“, по-точно Ози Озбърн. Прав ли съм?

О’Лиъри се усмихна, престана да си тананика и обяви:

— Имаме малък проблем.

— Тъй ли?

— Познавах Джон Гибънс. Добър полицай и добър човек.

Гласът му придоби онзи особен, леко тържествен тембър, който използваше по време на пресконференциите.

— Оценявам интонацията ти — рекох. — Наистина. Такава интонация изисква сериозни усилия. Всъщност тя е цяло изкуство, до което се прибягва само на екзекуции и ирландски погребения. Греша ли?

Окръжният прокурор продължи в същия стил.

— Майкъл. Убит е един бивш полицай, а друг е затънал до шия в това престъпление. Лош ден за всички ни.

Размърдах се на стола. Беше тапициран и значително по-удобен от пластмасовия в управлението. Все пак предпочитах бялата стая и Мастърс насреща ми. Ако не броим един-два шута в главата, тук водата беше доста по-дълбока, а течението — по-бързо. И в нея плуваше голяма риба.