Така го правят в Чикаго [bg]

Секунди преди да смажа трахеята на Макси, на улицата се появи Филип и хукна към нас. Ритникът му ме улучи в главата и ме просна на паважа. Претърколих се и станах. На лицето ми грееше усмивка. За пръв път почувствах мрака, който затъмни погледа ми и изтри всякакви емоции от съзнанието ми. Не за последен път, а за пръв. Бях на девет години и това ми хареса. След време щях да го обикна. Но тогава то ме плашеше.

След Макси хлапетата в квартала предпочитаха да не се закачат с мен. С Никол също. Избягваха и да играят с нас, което нямаше значение. Никол ме разбираше. Разбираше и света, и то по начин, който беше извън времето. Двайсет и шест години по-късно отново бяхме заедно и разговаряхме за убийство. В любимото ни кафене.

— Познавам те цял живот — рекох.

— И съм най-добрата ти приятелка?

— Да.

— Защо моят най-добър приятел е арестуван по подозрение в убийство, прекарва половината ден в затвора, но не вдига телефона да ми се обади?

Малко след дванайсет на обяд най-накрая ме пуснаха от прокуратурата. Подобна новина бързо се разчува.

— Вече си чула? — вдигнах глава аз.

— Да, Майкъл, чух. Освен това познавах Джон Гибънс. Би ли обяснил защо окръжният прокурор подозира, че именно ти си го убил?

— Сложно е — рекох.

— Така ли? Е, можеш да започнеш, когато пожелаеш.

Никол се облегна, отпи глътка капучино и зачака. Тя беше от хората, които умеят да чакат. Знаех го от опит. Поех си дъх, но в същия миг от чантичката й се разнесе жуженето на мобилен телефон. Никол вдигна пръст и погледна екрана.

— Изчакай ме за малко. Трябва да отговоря.

Приятелката ми стана и се отдалечи. Аз разбърках кафето си. След няколко минути тя се върна.

— Извинявай — промърмори тя. — Виж какво. Давам си сметка, че въпросът е важен, и много искам да чуя обясненията ти. За съжаление трябва да тръгвам.

— Няма проблем — рекох. — Какво е станало?

Никол облече палтото си.

— Казах ли ти за специализирания отряд, в който съм включена?

Поклатих глава.

— Ела, ще те закарам. И бездруго си ми на път.

Тя подкара на север по „Бродуей“, после зави наляво по „Адисън“. Говореше бързо, без да отделя очи от пътя.

— Преди месец щатът сформира първия си специализиран отряд за борба с насилието.

— За пръв път чувам за него.

— Тогава слушай. В него са включени специално обучени медицински сестри, детективи, криминалисти и адвокати. Задачата ни е да разследваме всички случаи на сексуално насилие в града.