Така го правят в Чикаго [bg]

Окръжният прокурор сви рамене. Сякаш беше направил всичко по силите си, но на някои хора просто не можеше да им се помогне.

— Последния път отказа да работиш с мен, Майкъл. И видя какво се случи. Дано този път поразмислиш. Желая ти приятен ден.

О’Лиъри напусна сцената отляво. Миг по-късно вратата отново се отвори и през нея влетя единственият ми приятел в прокуратурата на окръг Кук, обгърнат в облак дим. В лявата си ръка Бенет Дейвис държеше пура, която миришеше адски приятно.

— Нали бяха забранили пушенето в държавните учреждения? — подхвърлих.

Помощник окръжният прокурор седна на стола, току-що освободен от шефа му, кръстоса крака, хвърли поглед на разкошната си „Маканудо“, а после ме дари с най-снизходителния си поглед.

— За теб е забранено, Кели. Докато аз съм друга работа.

Бенет Дейвис наистина беше друга работа: нисък и закръглен, оплешивял още на дванайсет, вечно влюбен в жени, които никога не можеше да има. Беше постъпил в прокуратурата направо от университета „Нортуестърн“, без да поглежда назад. Той беше тежката артилерия на О’Лиъри. Поемаше всички важни дела в Чикаго и рядко ги губеше. Моят приятел би могъл да започне частна практика, когато пожелае. Всяка от големите юридически фирми в Чикаго беше готова да му предложи шестцифрена заплата. Но той се задоволяваше с шейсет и пет бона годишно, от които отделяше по хилядарка на месец за наем на ергенското си жилище на Линкълн Скуеър. И всичко в името на една-единствена цел, която веднъж беше споделил с мен: да решава кой да влезе в затвора и кой да остане на свобода. Вече споменах, че този човек е различен.

— И така, Кели… Какво правим тук ние с теб?

— Питай шефа си.

— Това пък какво означава?

Когато О’Лиъри реши да се разправи с мен, Бенет беше държан извън играта. И до ден-днешен помощник окръжният прокурор таеше в себе си едно незаслужено чувство за вина.

— Нищо особено — отвърнах. — Просто аз най-добре знам кого съм убил, но за късмет Джон Гибънс не фигурира в този списък.

Бенет остави пурата в стъкления пепелник, който беше донесъл със себе си. После почука с показалец по заседателната маса. На дясната му китка забелязах часовник с кожена каишка. Евтин „Таймекс“. Той усети погледа ми и придърпа ръкава си върху часовника.

— Откъде познаваш Гибънс?

— Преди време бяхме партньори. Появи се вчера, най-неочаквано. Помоли ме за помощ по един стар случай. Нищо повече.

— Гибънс е давал показания в два мои процеса — рече Бенет. — Добър полицай. Доказателствата им не струват, Майкъл. Отпечатъкът може да принадлежи на поне хиляда човека.

— Няма майтап!

Бенет сви рамене, вдигна угасналата си пура и след кратък оглед я запали отново.

— О’Лиъри просто си придава важност. Трябва му място за изява. Но ти го знаеш по-добре от мен.

Помощник окръжният прокурор ме дари с онази усмивка, на която учат студентите в юридическия факултет точно преди да им обяснят концепцията за утрояване на щетите.