Убийство на игрището за голф

— Тази стая там е кабинетът, предполагам? — запита Поаро неочаквано, като кимна към отсрещната врата.

— Да. Искате ли да я видите? — Комисарят отвори вратата и ние влязохме.

Стаята, която мосю Рено беше избрал за кабинет, беше малка, но мебелирана с голям вкус и удобна. Делово писалище с картотека стоеше пред прозореца. Пред огнището имаше две тапицирани с кожа кресла, а между тях — кръгла маса, на която бяха струпани най-новите книги и списания.

За момент Поаро остана неподвижен, поглъщайки с поглед стаята, след това пристъпи и прокара леко ръката си по облегалките на креслата, вдигна от масата едно списание и гнусливо прокара пръста си по повърхността на дъбовия бюфет. Лицето му изразяваше пълно одобрение.

— Не са прашни, нали? — запитах аз с усмивка.

Той засия, оценявайки това, че знаех неговите особености.

— Пито прашинка, приятелю. И може би за първи път — жалко, че няма прах.

Острият му птичи поглед се стрелкаше из стаята.

— А! — отбеляза той неочаквано с въздишка на облекчение. — Килимчето пред огнището е изкривено. — И той се наведе да го оправи.

Неочаквано Поаро възкликна и стана. Държеше в ръка парченце розова хартия.

— Явно е, че във Франция, както и в Англия — отбеляза той, — прислугата не премита под килимите.

Бекс взе от него парченцето хартия и аз се приближих, за да го разгледам.

— Познавате ли го, Хейстингс?

Поклатих глава, изненадан, въпреки че това розово парченце хартия ми изглеждаше с много познат цвят.

Мисловният процес на комисаря беше по-бърз от моя.

— Това е хартия от чек — възкликна той.

Парченцето хартия беше приблизително два квадратни сантиметра. Написана с мастило, на него се беше запазила думата „Дювин“.

— Добре! — каза Бекс. — Този чек или е трябвало да се изплати на някой, на име Дювин, или е бил подписан от него.

— Предполагам, че първото — каза Поаро. — Ако не се лъжа, почеркът е на мосю Рено.

Това се потвърди скоро, защото сравнихме почерка с почерка от бележника на бюрото.

— Мили Боже — промърмори комисарят унило. — Наистина не мога да си представя как не съм го забелязал.

Поаро се изсмя.

— Поуката е винаги да проверявате под килима. Моят приятел Хейстингс ще ви каже, че за мен е мъчение, ако някой предмет не е на мястото си. Щом видях, че килимчето е изкривено, си казах: „Ето ти на! Килимчето се е закачило за краката на креслото. По всяка вероятност под него има нещо, което добрата Франсоаз е изпуснала.“

— Защо Франсоаз?

— Или Дениз, или Леони. Която чисти тази стая. Тъй като няма прах, стаята е почиствана тази сутрин. Възстановявам си инцидента по следния начин: вчера, а може би и снощи, мосю Рено е подписал чек на името на човек, наречен Дювин. След това чекът е бил скъсан и разпилян по пода. Тази сутрин.

Но мосю Бекс вече нетърпеливо звънеше.