Убийство на игрището за голф

Нямаше нито адрес, нито дата. Поаро върна листа с мрачно лице.

— И се предполага…?

Следователят сви рамене.

— Явно е, че мосю Рено е бил обвързан с тази англичанка — Бела! Когато е дошъл тук, срещнал е мадам Добрьой и е започнал любов с нея. Изстинал е към другата и тя мигновено е заподозряла нещо. Писмото съдържа ясна заплаха. Мосю Поаро, на пръв поглед случаят е изключително прост. Ревност! Самият факт, че мосю Рено е бил прободен в гърба, показва недвусмислено, че престъплението е извършено от жена.

Поаро кимна.

— Камата в гърба — да, но не и гробът. Той и изисквал тежка, непосилна работа — не жена е изкопала този гроб, мосю. Това е работа на мъж.

Комисарят възкликна възбудено.

— Да, да, прав сте. Ние не помислихме за това.

— Както казах — продължи мосю Оте, — на пръв поглед случаят изглежда прост, но мъжете с маски, писмото, което сте получил от мосю Рено — с тях нещата се усложняват. Ето, изправени сме пред два вида обстоятелства, които са съвършено различни и между които като че ли няма връзка. Що се отнася до писмото, което сте получил, смятате ли, че е възможно в него да се има пред вид именно тая Бела и нейните заплахи?

Поаро поклати глава.

— Едва ли. Човек като мосю Рено, който води приключенски живот в отдалечени места, няма да седне да търси защита срещу една жена.

Следователят закима усърдно.

— Точно такова е и моето мнение. Следователно трябва да търсим обяснение на писмото…

— В Сантяго — довърши комисарят. — Без да се бавя, ще телеграфирам на полицията в Сантяго и ще поискам пълни сведения за живота на убития там, за любовните му истории, за сделките му, за приятелствата и за евентуалните му врагове. Ще бъде странно, ако и тогава не намерим ключ към това загадъчно убийство.

Комисарят се огледа, очаквайки одобрение.

— Намерили ли сте други писма от Бела между книжата на мосю Рено? — запита Поаро.

— Не. Разбира се, първото, което направихме, бе да проучим частните му книжа в кабинета. Не намерихме обаче нищо интересно. Всичко изглеждаше ясно, нямаше никаква мистерия. Единственото необикновено нещо беше завещанието му. Ето го.

Поаро набързо прочете документа.

— Така. 1000 лири са завещани на мистър Стонър — кой е той между другото?

— Секретарят на мосю Рено. Той е останал в Англия, но един или два пъти е идвал тук, за да прекара края на седмицата.

— А всичко останало е завещано безусловно на любимата му жена Елоиз. Завещанието е съставено простичко, но напълно издържано юридически. Свидетелки са двете прислужнички Дениз и Франсоаз. Какво толкова странно виждате в това? — Той върна завещанието на следователя.