Убийство на игрището за голф
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Год: Эксмо
- ISBN: 978-5-699-24970-1
- Переводчик: Аглика Маркова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийство на игрището за голф». Краткое содержание книги:
Преди Поаро да събере всички улики е открит нов труп.
На звънеца отговори Франсоаз. Да, на пода тази сутрин имало много хартия. Какво я е направила ли? Разбира се, пъхнала я е в кухненската печка! Какво друго да направи?
С жест на отчаяние Бекс я освободи. След това лицето му светна и той се спусна към писалището. След минута вече ровеше в чековата книжка на убития. След това отново направи жест на отчаяние. Кочанът беше празен.
— Кураж! — викна Поаро, като го тупна по гърба. — Без съмнение мадам Рено ще бъде в състояние да ни каже всичко за този тайнствен човек на име Дювин.
Лицето на комисаря се проясни.
— Това е вярно. Да продължим.
Когато излизахме от стаята, Поаро запита небрежно:
— Значи, тук мосю Рено е приемал гостенката си снощи?
— Да, но откъде знаете?
— От това. Намерих го на облегалката на креслото. — И той ни показа между палеца и показалеца си дълъг черен косъм — беше косъм на жена!
Мосю Бекс ни отведе в задната част на къщата и оттам в малка барака, построена срещу къщата. Той извади ключ от джоба си и отключи.
— Тялото е тук. Преместихме го от мястото на престъплението точно преди вие да пристигнете, тъй като фотографите си бяха свършили работата.
Той отвори вратата и ние влязохме. Убитият лежеше на пода, покрит с чаршаф. Мосю Бекс сръчно махна чаршафа. Рено бе среден на ръст, тънък, с гъвкава фигура. Изглеждаше на около 50 години и тъмната му коса беше обилно прошарена със сиво. Гладко обръснатото му лице показваше дълъг тънък нос и очи, доста близко едно до друго; кожата му имаше силен загар, като на човек, който е прекарал по-голямата част от живота си под тропическо небе. Устните му се бяха разтворили в гримаса на крайно удивление и ужас, която се беше запечатала на посинялото му лице.
— По лицето му личи, че е бил промушен в гърба — отбеляза Поаро.
Много внимателно той преобърна трупа. На гърба, между лопатките, се виждаше кръгло тъмно петно, зацапало светлобежовото палто. По средата на петното платът беше разрязан. Поаро го разгледа отблизо.
— Имате ли понятие с какво оръжие е било извършено престъплението?
— То беше оставено в раната. — Комисарят протегна ръка и взе голям стъклен буркан. В него се намираше малък предмет, който ми изглеждаше по-скоро като нож за разрязване на писма. Дръжката беше черна, а острието — тясно и блестящо. Предметът не беше по-дълъг от десет сантиметра. Поаро предпазливо пипна с върха на показалеца си безцветното острие.
— По дяволите! Колко е остро! Великолепна камичка за убийство!
— За съжаление не можахме да открием отпечатъци от пръсти по него — отбеляза унило Бекс. — Убиецът трябва да е носил ръкавици.
— Разбира се — каза Поаро презрително. — Необходимостта от ръкавици е известна дори в Сантяго. И най-несъобразителният любител знае как да го направи благодарение на известността, която системата Бертилион получи чрез вестниците. Независимо от това за мен е много интересно, че няма отпечатъци от пръсти. Удивително просто нещо е да оставиш отпечатъците на някой друг и да ощастливиш полицията. — Той поклати глава. — Много се боя, че нашият престъпник не е човек на метода — или това, или е бързал прекалено много. Но ще видим.
Той обърна тялото до първоначалното му положение.
— Виждам, че под палтото си е бил само по бельо — отбеляза Поаро.
— Да, следователят смята, че това е доста странно.
В този момент на вратата се почука, защото Бекс я беше затворил. Той направи една крачка и отвори. На прага стоеше Франсоаз. Тя се опитваше да надзърне с болезнено любопитство.
— Е, какво има? — запита Бекс нетърпеливо.
— Мадам. Тя казва, че се е съвзела напълно и е готова да приеме следователя.
— Добре — каза мосю Бекс рязко. — Кажете на мосю Оте и го уведомете, че и ние идваме веднага.
Поаро се забави за момент, защото отново разглеждаше тялото. За миг помислих, че ще каже как няма да се успокои, докато не открие убиеца. Но когато най-накрая заговори, гласът му беше несигурен и плах, а коментарът му съвсем неподходящ за тържествения момент.
— Палтото му е много дълго — каза той убедено.
ГЛАВА V
ВЕРСИЯТА НА МАДАМ РЕНО
Намерихме мосю Оте да ни чака в хола и се качихме по стълбите заедно, като Франсоаз вървеше пред нас, за да показва пътя. Поаро вървеше на зиг-заг — нещо, което ме учуди, и накрая прошепна с гримаса:
— Нищо чудно, че прислугата е чувала как мосю Рено се изкачва по стълбите — дъските скърцат така, че могат да събудят и умрелите.
От горната площадка започваше коридорче.
— Помещението за прислугата — обясни Бекс. Продължихме по главния коридор и Франсоаз почука на последната врата вдясно.