Убийство на игрището за голф

— Без съмнение, без съмнение. Сега, Франсоаз, какво ще кажете за външната врата: чия задача беше да я затваря вечер?

— Моя, мосю. Аз винаги проверявах вратата лично.

— А снощи?

— Заключих я, както винаги.

— Сигурна ли сте?

— Кълна се в светите отци, мосю.

— По кое време беше това?

— Както обикновено, мосю, в десет и половина.

— Останалите в къщата бяха ли си легнали?

— Мадам си беше легнала малко преди това. Дениз и Леони се качиха с мене. Мосю беше още в кабинета си.

— Следователно, ако някой след това е отключил вратата, този някой трябва да е бил самият мосю Рено?

Франсоаз сви широките си рамене.

— Защо да я отключва? Всяка минута минават крадци и убийци! Как не! Мосю не беше ненормален! Не е като да е трябвало да изпраща дамата…

Следователят рязко я прекъсна:

— Дамата? Каква дама?

— Как каква — дамата, която идва да го види.

— Искате да кажете, че снощи го е посетила дама?

— Но да, мосю — и не само снощи, а и много други вечери.

— Коя е тя? Познавате ли я?

На лицето на жената се появи лукав израз.

— Как да знам коя е? — изръмжа тя. — Снощи не съм й отваряла аз вратата.

— Аха! — изрева следователят, удряйки с юмрук по масата. — Ще шикалкавите с полицията, а? Настоявам да ми кажете веднага името на жената, която е посещавала мосю Рено вечерно време.

— Полицията, полицията — изръмжа Франсоаз. — Никога не съм мислила, че ще имам работа с полицията. Но знам достатъчно добре коя е дамата: мадам Добрьой.

Комисарят възкликна и се наведе напред в пълна изненада.

— Мадам Добрьой — от вила „Маргьорит“ отсреща?

— Точно така, мосю. И тя е една хубостница! — Старицата тръсна презрително глава.

— Мадам Добрьой — промърмори комисарят. — Невъзможно.

— Ето на — изръмжа Франсоаз, — и това — за благодарност, че казах истината.

— Не, не — успокои я следователят. — Ние сме изненадани, затова. Следователно мадам Добрьой и мосю Рено са били…? — Той замълча деликатно. — А? Без съмнение така е било, нали?

— Откъде да знам? Но вие какво бихте си помислили? Мосю бе английски благородник, много богат, а мадам Добрьой беше бедна. Много шик жена, нищо че живее тихо и мирно с дъщеря си. Сигурна съм, че си е поживяла на времето. Не е вече млада, но съм виждала как мъжете се обръщат подир нея на улицата. Освен това напоследък тя разполагаше с повече пари — целият град го знае. А спестяванията й бяха към края си. — И Франсоаз поклати глава, напълно сигурна.

Мосю Оте гледаше замислено брадата си.

— А мадам Рено? — запита той накрая. — Как приемаше тя тази… дружба?

Франсоаз сви рамене.

— Тя винаги беше много приятелски настроена, много учтива. Човек би казал, че не подозира нищо. Но не беше така — сърцето страда, мосю. Ден след ден наблюдавах как мадам става все по-слаба и по-бледа. Тя не е същата жена, която пристигна тук преди месец. И мосю се промени. И той си имаше грижи. Веднага се виждаше, че силите му са на изчерпване. Не е за чудене, като се залавят с такива истории. Нито пазеше тайна, нито беше дискретен. Чисто по английски!