Убийство на игрището за голф

— Къде е мосю Оте сега? — запита комисарят.

— В салона, мосю.

Мосю Бекс отвори една врата вляво и ние влязохме в салона. Мосю Оте и неговият секретар седяха до голяма кръгла маса. Те ни погледнаха. Комисарят ни представи и обясни защо сме тук.

Мосю Оте — съдия-следователят — беше висок мършав човек, с пронизителен тъмен поглед и грижливо подстригана сива брада; докато разговаряше, той имаше навика да я поглажда с ръка. До камината стоеше възрастен мъж, леко приведен — представиха ни го като доктор Дюран.

— Невероятно — отбеляза мосю Оте, когато комисарят свърши да говори. — Носите ли писмото, мосю?

Поаро го подаде и следователят го прочете.

— Хм! Той говори за тайна. Колко жалко, че не е дал повече обяснения. Много сме ви задължени, мосю Поаро. Надявам се, че ще ни направите честта да ни подпомогнете в издирванията ни. Или — да не би да трябва да се върнете в Лондон?

— Господин съдия, възнамерявам да остана. Не пристигнах навреме, за да предотвратя смъртта на своя клиент, но сега смятам, че за мен е въпрос на чест да открия кой е убиецът.

Съдията се поклони.

— Това наистина ви прави чест. Освен това мадам Рено без съмнение ще пожелае да се възползва от вашите услуги. Очакваме мосю Жиро от парижката криминална полиция да пристигне всеки момент: убеден съм, че вие и той ще си сътрудничите в разследването. Междувременно, надявам се, че ще ми направите честта да присъствате на разпита — не е нужно да казвам, че предоставям на ваше разположение всичко, което би ви улеснило.

— Благодаря ви, мосю. За вас сигурно е ясно, че в момента аз абсолютно нищо не знам.

Мосю Оте кимна към комисаря и последният поде:

— Тази сутрин старата прислужница Франсоаз, слизайки, за да започне работа, намерила външната врата открехната. Отначало се уплашила да не би да са крадци и погледнала в трапезарията, но като видяла, че сребърните прибори са непокътнати, решила, че без съмнение нейният господар е станал рано и е отишъл да се разхожда.

— Извинете, мосю, че ви прекъсвам, но той имал ли е навика да се разхожда?

— Не, но старата Франсоаз смята, че всички англичани са побъркани и никой никога не може да каже какво ще им хрумне. Младата прислужничка Леони, отивайки да събуди господарката си както обикновено, с ужас видяла, че тя лежи вързана, с парцал в устата, и почти в същия момент станало ясно, че е било намерено тялото на мосю Рено, който бил мъртъв, промушен с кама в гърба.

— Къде?

— Това е една от най-интересните особености на случая. Мосю Поаро, тялото било намерено в ОТВОРЕН ГРОБ.

— Какво?

— Да. Ямата била току-що изкопана — само на няколко метра извън градината на вилата.

— И мосю Рено бил мъртъв… откога?

На този въпрос отговори доктор Дюран.

— Аз прегледах тялото тази сутрин в десет. По всяка вероятност смъртта е настъпила седем, а може би и десет часа по-рано.

— Хм! Което означава между полунощ и три часа сутринта.

— Точно така, а според показанията на мадам Рено това е станало в два часа сутринта, което още повече стеснява кръга. Смъртта трябва да е настъпила моментално и, разбира се, не може да става и дума за самоубийство.