Убийство на игрището за голф
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Год: Эксмо
- ISBN: 978-5-699-24970-1
- Переводчик: Аглика Маркова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийство на игрището за голф». Краткое содержание книги:
Преди Поаро да събере всички улики е открит нов труп.
— Да, това е моята камичка. — След това видя изцапаното острие и се дръпна назад с разширени от ужас очи. — Това… кръв ли е?
— Да, мадам. Съпругът ви е бил убит с това оръжие. — Той бързо прибра камата. — Съвсем ли сте сигурна, че тя е лежала снощи на вашата тоалетна масичка?
— Да. Това е подарък от сина ми. По време на войната той беше летец. Излъгал, че е по-възрастен — в гласа й прозвуча майчина гордост. — Камичката е направена от самолетна стомана и синът ми я подари като сувенир от войната.
— Разбирам, мадам. Това ни навежда на друг въпрос. Къде е сега вашият син? Необходимо е да му се телеграфира незабавно.
— Джак? Той е на път за Буенос Айрес.
— Какво?
— Да. Вчера моят съпруг му телеграфира. Беше го изпратил по работа в Париж, но вчера разбра, че ще му е необходимо да го изпрати без забавяне в Южна Америка. Снощи от Шербург за Буенос Айрес тръгваше кораб и съпругът ми телефонира на Джак да пътува с него.
— Не знаете ли по каква работа пътува той за Буенос Айрес?
— Не, мосю, не знам, но синът ми не отиваше само в Буенос Айрес. Оттам той щеше да пътува с влак до Сантяго.
Едновременно следователят и комисарят възкликнаха:
— Сантяго! Пак Сантяго!
В този момент, когато всички бяхме занемели при споменаването на града, Поаро се приближи до мадам Рено. Той беше стоял до прозореца като човек, който мечтае, и се съмнявам дали изобщо беше проумял какво става. Той застана до дамата с поклон.
— Извинете, мадам, мога ли да огледам китките ви?
Макар поучудена от такова искане, мадам Рено протегна ръце. Китките й бяха прорязани от жестоки червени белези — там, където въжето се бе впило в месото. Докато Поаро ги преглеждаше, на мен ми се стори, че в очите му изчезна онова малко пламъче на възбуда, което бях забелязал.
— Сигурно много ви боли — каза той и още веднъж лицето му придоби объркан израз.
Следователят вече говореше възбудено.
— Незабавно се свържете с младия мосю Рено по радиото. Жизнено необходимо е той да ни разкаже всичко, което може, за пътуването си до Сантяго. — Той се поколеба. — Бях се надявал, че той е някъде тук, мадам, за да ви спестим болката. — Той замълча.
— Искате да кажете — поде тя с нисък глас, — че ще се наложи аз да идентифицирам тялото на съпруга си?
Следователят наведе глава.
— Аз съм силна, мосю. Мога да понеса всичко, което се иска от мен. Готова съм още сега.
— О, утре също може, уверявам ви…
— Предпочитам да свърша с това днес — каза тя тихо и лицето й се сгърчи от болка. — Докторе, бихте ли ми подал ръка?
Лекарят се втурна да й помогне, наметнаха я с нещо и бавната процесия тръгна по стълбите. Мосю Бекс избърза напред, за да отвори вратата на барачката. След една-две минути мадам Рено се появи на прага. Тя беше много бледа, но решителна. Покри лицето си с ръка.
— Момент, господа, докато се опомня.
Махна ръката си и погледна тялото. Великолепното й самообладание, което я беше държало досега, изведнъж я изостави.
— Пол! — извика тя. — Съпруже! О, господи! — и като се люшна напред, тя падна безчувствена на земята.
В същия момент Поаро беше до нея, повдигна клепача й, пипна пулса й. Когато разбра, че наистина е припаднала, той се дръпна назад и ме хвана за ръката.
— Аз съм ненормален, приятелю! Ако някога някоя жена е говорила с любов и скръб в гласа, тази жена е мадам Рено. Значи моята теорийка е погрешна. Добре! Започвам отново!
ГЛАВА VI
МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Лекарят и господин Оте пренесоха изпадналата в безсъзнание жена в къщата. Комисарят гледаше след тях и клатеше глава.
— Горката жена — мърмореше си той. — Шокът беше прекалено голям за нея. За съжаление не можем да й помогнем. Сега, мосю Поаро, искате ли да видим мястото, на което е било извършено престъплението?
— Ако обичате, мосю Бекс.
Преминахме през къщата и излязохме през външната врата. Поаро отново, докато минавахме, погледна стълбите и поклати недоволно глава.
— За мен е невероятно, че прислугата не е чула нищо. Скърцането на стъпалата — при положение, че по тях са слизали трима души — би събудило мъртвите!
— Това е било посред нощ, недейте забравя. Тогава те са спали дълбоко.
Но Поаро продължи да клати глава, като че ли не приемаше напълно това обяснение. На завоя той спря и погледна къщата.
— Какво ги е накарало да опитат дали външната врата е отворена? Това е най-невероятното нещо, което може да им дойде на ум. Много по-нормално е било да се опитат да влязат през прозореца.
— Но прозорците на приземния етаж са с железни решетки — възрази комисарят.
Поаро посочи към прозореца на първия етаж.