Берлински дневник ((Зимата 1932–1933))
- Автор: Ишервуд Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Пейкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Берлински дневник ((Зимата 1932–1933))». Краткое содержание книги:
Засмя се от сърце и ме потупа по рамото. Няколко души, които седяха наблизо, го чуха. Реакциите им бяха странни. Или просто не можеха да повярват на ушите си, или пък от уплаха се престориха, че нищо не са чули и продължиха да си пият чая в някакво състояние на ням ужас. През живота си рядко съм се чувствувал толкова неловко.
(Тактиката на Д. като че ли не беше лишена от достойнства все пак. Него никога не го арестуваха. Два месеца по-късно той успешно прекоси границата с Холандия.)
Тази сутрин, както си вървях надолу по „Бюловщрасе“, видях как нацистите нахълтаха в къщата на някакъв дребен издател — либерален пацифист по убеждения. Бяха докарали камион и го товареха догоре с книгите на издателя. Шофьорът подигравателно четеше на тълпата заглавията на книгите:
— „Nie Wieder Krieg“ — крещеше той и с погнуса държеше книгата за ъгълчето на корицата, сякаш беше някакво противно влечуго. Всички се превиваха от смях.
— „Никога повече война!“ — повтори една пълна, добре облечена жена и надменно и безжалостно се изсмя. — Що за идея!
Напоследък един от редовните ми ученици е хер Н., който е бил полицейски началник при режима на Ваймар. Той идва при мене всеки ден. Желае да си подобри английския, тъй като много скоро ще замине на работа в Съединените щати. Любопитното в тези уроци е това, че те се провеждат, докато се возим из улиците в огромната закрита кола на хер Н. Самият той никога не влиза в нашата къща. Изпраща шофьора си да ме доведе и колата моментално потегля. Понякога спираме за няколко минути на края на „Тиергартен“ и се разхождаме нагоре-надолу по алеите. Шофьорът винаги ни следва на почтително разстояние.
Хер Н. ми говори главно за семейството си. Тревожи се за сина си, който е много болнав и трябва да остане в Германия, за да го оперират. Жена му също е болнава. Надява се, че пътуването няма да я изтощи много. Описва ми симптомите на нейните болести и лекарствата, които взема. Разказва ми случки от детските години на сина си. Отношенията ни са тактични и сдържани и донякъде станахме доста близки. Хер Н. е винаги мил и учтив и слуша сериозно и внимателно обясненията ми по граматика. Зад всичко, което казва, долавям една безкрайна тъга.
Никога не говорим за политика. Но зная, че хер Н. е враг на нацистите и може да бъде арестуван всеки момент. Една сутрин, като пътувахме по „Унтер ден Линден“, видяхме група самонадеяни нацисти, които си приказваха насред улицата и пречеха на движението. Минувачите бяха принудени да минават през уличната канавка. Хер Н. тъжно се усмихна:
— Човек вижда странни гледки по улиците тези дни. — Това беше единственият му коментар.
Понякога се навеждаше напред към прозорчето на колата и наблюдаваше някоя сграда или площад с печална съсредоточеност, сякаш искаше да запечата образа им в съзнанието си и да им каже сбогом.
Утре заминавам за Англия. Ще се върна след няколко седмици, но само за да си прибера багажа, преди окончателно да напусна Берлин.
Горката фройлайн Шрьодер е неутешима:
— Никога няма да намеря такъв джентълмен като вас, хер Ишиву — вие бяхте винаги толкова точен с наема… Не мога да разбера защо искате да напуснете Берлин така изведнъж…
Няма никакъв смисъл да се опитвам да й обяснявам или пък да й говоря за политика. Тя вече се приспособява, а и за в бъдеще ще се приспособява към всеки нов режим. Тази сутрин дори я чух да се изказва с благоговение за Фюрера пред съпругата на портиера. Ако някой й напомни, че на изборите през ноември е гласувала за комунистите, сигурно ще отрече разпалено и при това съвсем чистосърдечно. Тя просто се аклиматизира, съгласно природния закон, като животно, което сменя козината си през зимата. Хиляди хора като фройлайн Шрьодер се аклиматизират сега. В края на краищата каквото и правителство да е на власт, те са обречени да живеят в този град.
Днес слънцето блести ослепително. Времето е доста меко и топло. Излизам на последната си утринна разходка без балтон и шапка. Слънцето блести, а Хитлер е господар на този град. Слънцето блести, а десетки мои приятели — мои ученици от Работническото училище, мъжете и жените, с които се запознах в И. А. Х. — са в затвора, възможно е да са мъртви. Но аз не мисля за тях — трезвите, целеустремените, героичните. Те виждаха рисковете и ги приемаха. Мисля си за горкия Руди, облечен в смешната си руска рубашка. Неговата детска игра, взета от книгите с приказки, стана сериозна. Нацистите ще я играят с него. Нацистите няма да му се присмиват. Те ще му повярват, че е това, за което се представя. Може би точно в този момент го изтезават до смърт.