Берлински дневник ((Зимата 1932–1933))
- Автор: Ишервуд Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Пейкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Берлински дневник ((Зимата 1932–1933))». Краткое содержание книги:
По време на демонстрацията на никой не позволиха да отиде на самия „Бюловплац“. Ето защо тълпата се люшкаше неспокойно насам-натам и започна да става опасно. Размахвайки пушките си, полицаите ни заповядаха да се оттеглим назад. Някои от по-неопитните се изплашиха и даваха вид, че ще стрелят. След малко се появи бронирана кола и започна бавно да насочва картечницата си към нас. Всички побягнаха панически към входовете на къщите и кафенетата. Но веднага щом колата отмина, те отново изскочиха на улицата с викове и песни. Всичко това твърде много приличаше на палава ученическа игра, за да се разтревожи човек сериозно. Франк страшно много се забавляваше. Ухилен до уши, той подскачаше наоколо като тромава птица-присмехулник, полите на балтона му се развяваха като крила и огромните очила му придаваха вид на кукумявка.
— Измина само една седмица, откакто написах горното. Шлайхер си даде оставката. Мъжете с моноклите си свършиха работата. Хитлер състави кабинет с Хюгенберг. Никой не смята, че ще просъществува до пролетта.
Вестниците все повече и повече заприличват на училищни списания. В тях няма нищо друго освен нови постановления, нови наказания и списъци на „задържани“ хора. Тази сутрин Гьоринг е измислил три нови варианта на държавна измяна.
Всяка вечер аз седя в огромното полупразно кафене на художниците до Мемориалната църква, където евреите и левите интелектуалци, скупчили глави над мраморните маси, разговарят тихо и разтревожено. Много от тях знаят, че положително ще бъдат арестувани — ако не днес, то утре или следващата седмица. Затова са учтиви и кротки, поздравяват се със сваляне на шапка и се осведомяват за семействата на колегите си. Забравени са прословутите неколкогодишни литературни спорове.
Почти всяка вечер в кафенето влизат мъже от СА. Понякога само събират пари и всеки е заставен да даде нещо. Понякога идват да арестуват някого. Една вечер някакъв писател-евреин изтича до телефонната кабина, за да се обади на полицията. Нацистите го измъкнаха оттам и го отведоха. Никой не си мръдна пръста. Игла да паднеше, щеше да се чуе.
Чуждестранните кореспонденти се хранят всяка вечер в един и същ малък италиански ресторант на голяма кръгла маса в ъгъла. Всички останали в ресторанта ги наблюдават и се опитват да дочуят какво говорят. Ако имаш да им съобщиш нещо — подробностите около нечий арест или адреса на жертвата, чиито близки могат да бъдат интервюирани, — някой от журналистите става и се разхожда с тебе нагоре-надолу по улицата.
Един млад комунист, когото познавам, бил арестуван от нацистите и отведен в някаква нацистка казарма, където го били много жестоко. След три-четири дни го пуснали да си отиде в къщи. На другата сутрин на вратата се почукало. Комунистът с превързана ръка отишъл да я отвори, накуцвайки. А на вратата стоял някакъв нацист с кутия за дарения. Като го зърнал, комунистът много се ядосал.
— Не ви ли стига, че ме пребихте? И се осмелявате да просите пари от мене?
Нацистът обаче само се ухилил.
— Хайде, хайде, другарю! Без политически пререкания! Не забравяйте, че живеем в Третия райх! Всички сме братя! Трябва да се опитате да си избиете тази глупава политическа омраза от сърцето!
Тази вечер влязох в руската чайна на „Клайщрасе“ и там видях Д. Отначало си помислих, че сънувам. Той ме поздрави, както обикновено. Цялото му лице сияеше.
— Боже мой! — прошепнах аз. — Какво, за бога, правите тук?
Д. се усмихна лъчезарно.
— Вие сигурно си мислехте, че съм заминал за чужбина, нали?
— Ами разбира се…
— Но положението тези дни е толкова интересно.
Аз се засмях.
— Може и така да се погледне на въпроса, разбира се… Но не е ли много опасно за вас?
Д. само се усмихна. След това се обърна към момичето, което седеше до него, и каза:
— Това е мистър Ишъруд… Можеш да говориш съвсем открито пред него. И той като нас мрази нацистите. О, да! Мистър Ишъруд е заклет антифашист!