Берлински дневник ((Зимата 1932–1933))
- Автор: Ишервуд Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Пейкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Берлински дневник ((Зимата 1932–1933))». Краткое содержание книги:
Вчера ни посети самата фройлайн Кост. Точно тогава бях излязъл. Когато се върнах, заварих фройлайн Шрьодер много развълнувана.
— Представете си, хер Ишиву — едва я познах! Сега е истинска дама! Японецът й е купил кожено палто — от естествена кожа. Не смея дори да си помисля колко е платил за него! Ами обувките й — истинска змийска кожа! Е, мога да се обзаложа, че си ги е спечелила с труд! Това е единствената търговия, която все още върви добре днес… Мисля, че и аз ще трябва да се отдам на този занаят! — Обаче колкото и саркастични да бяха забележките й, виждах, че фройлайн Кост й беше направила много силно и не неблагоприятно впечатление. Въпросът не беше само в коженото палто и обувките, Фройлайн Кост беше постигнала нещо още по-голямо — критерия за почтеност в света на фройлайн Шрьодер: тя се беше оперирала в частна болница. — О, не е това, което си мислите, хер Ишиву! Направили са й някаква операция на гърлото. Приятелят й, разбира се, платил и за това… Представете си само — докторите изрязали нещо от вътрешната страна на носа й и сега тя може да си пълни устата с вода и да я изхвърля на струйки през ноздрите си точно като спринцовка! Отначало не й повярвах, но тя го направи, за да ми покаже! Честна дума, хер Ишиву, изхвърли струя от единия край на кухнята до другия! Не може да се отрече, че е станала много по-интересна от времето, когато живееше тук… Не бих се учудила, ако се омъжи за някой директор на банка в най-скоро време. О, да, помнете ми думите, това момиче ще стигне далеч…
Хер Крампф, млад инженер, един от учениците ми, описва детството си по време на войната и инфлацията така. През последните години на войната изчезнали кожените каишки от прозорците на железопътните вагони: хората ги изрязвали, за да продават кожата. Дори се срещали някои, облечени в дрехи, направени от тапицерията на седалките. Група училищни приятели на Крампф влезли с взлом в една фабрика през нощта и откраднали всичките кожени предавателни ремъци на машините. Всеки крадял. Всеки продавал, каквото има за продаване — включително и себе си. Едно четиринадесетгодишно момче от класа на Крампф след училище продавало кокаин по улиците.
Земеделците и месарите били всемогъщи. И най-дребният им каприз трябвало да бъде удовлетворяван, ако човек искал да получи зеленчуци или месо. Семейство Крампф познавали един месар от някакво селце близо до Берлин, който винаги предлагал месо за продан. Месарят обаче имал особена сексуална извратеност. Най-голямото еротично удоволствие за него било да пощипва и да потупва по бузите някое чувствително и благовъзпитано момиче или жена. Възможността да унижи по този начин дама като фрау Крампф силно го възбуждала. И ако тя не му позволявала да изпълни желанието си, той категорично отказвал да й продаде месо. Ето защо всяка неделя майката на Крампф пътувала с децата си до селото и търпеливо предлагала бузите си за пошляпване и пощипване в замяна на няколко котлета или някоя пържола.
В най-отдалечения край на „Потсдамерщрасе“ има панаирна площадка с въртележки, люлки и зрелища. Една от главните атракции на панаира е палатката, където се провеждат състезания по бокс и борба. Плащаш си парите и влизаш. Борците се бият три-четири рунда и после реферът обявява, че ако искаш да гледаш още, трябва да платиш допълнително десет пфенига. Един от борците е плешив мъж с много голям корем. Облечен е в брезентови панталони, с навити крачоли, сякаш се готви да кара водно колело. Противникът му е в черно трико и има кожени наколенки, които изглеждат така, сякаш са взети от някой стар файтонджийски кон. Борците се блъскат един друг с всички сили и се премятат презглава за забавление на публиката. Дебеланкото, който играе ролята на губещ, се преструва, че е много ядосан, когато загуби. Заплашва, че ще бие рефера.
Един от боксьорите е негър. Той неизменно побеждава. Боксьорите се удрят един друг със свалените ръкавици, вдигайки страхотен шум. Другият боксьор е висок, добре сложен младеж, на около двадесет години, който очевидно е по-млад и по-силен от негъра, но той често го „нокаутира“ с невероятна лекота. Младежът се гърчи на пода в страшна агония, с големи усилия почти успява да се изправи на крака, когато преброят до десет, и отново се сгромолясва, стенейки. След това реферът събира по още десет пфенига и вика човек от публиката да се бие. Преди някой истински мераклия да е изявил желание, един друг младеж, който дотогава открито е бъбрил и се е шегувал с борците, скача бързо на ринга и съблича дрехите си, разкривайки, че вече си е сложил шорти и боксьорски обувки. Реферът обявява наградата — кесия с пет марки — и този път негърът е нокаутиран.