Берлински дневник ((Зимата 1932–1933))

Когато три часа по-късно минах покрай същото това място, нацистът продължаваше да патрулира нагоре-надолу, търсейки жадно още жени за спасяване.

Току-що получихме писмо от фройлайн Меир. Фройлайн Шрьодер ме извика да го прочетем. Фройлайн Меир не харесвала Холандия. Била принудена да пее в много второкласни кафенета в третокласни градове, а спалнята й била лошо отоплена. Холандците, пише тя. Нямат никаква култура. Запознала се е само с един истински изтънчен и издигнат господин, вдовец. Вдовецът й казал, че тя била една наистина женствена жена и въобще не му трябвали никакви млади девойчета. Изразил възхищението си от нейното изкуство, като й подарил пълен комплект долно бельо.

Фройлайн Меир имала също така и неприятности с колежките си. В един град някаква актриса — съперничка, завиждайки на вокалните способности на фройлайн Меир, се опитала да й прободе окото с игла за шапка. Не можех да не се възхитя от смелостта на тази актриса. Когато фройлайн Меир свършила с нея, тя била толкова тежко ранена, че не могла да излезе на сцената цяла седмица.

Снощи Фриц Вендел ми предложи да направим обиколка из „вертепите“. Трябваше да бъде нещо като прощално посещение, тъй като полицията вече беше започнала да се интересува много от тези места. Често нахълтваха внезапно и записваха имената на клиентите. Говореше се също и за генерална чистка на Берлин.

Доста го разтревожих с настояването си да посетим „Саломе“ — едно кабаре, което никога не бях виждал. Като добър познавач на нощния живот Фриц се отнесе с най-голямо презрение към моето предложение. Кабарето дори не било оригинално, ми каза той. Управата го поддържала главно заради провинциалните туристи. Оказа се, че „Саломе“ е много скъпо и дори много по-мрачно заведение, отколкото си го бях представял. Няколко естрадни лесбийки и младежи с изскубани вежди седяха отпуснато до бара и се кикотеха отвреме-навреме силно и дрезгаво, или дюдюкаха по три пъти — това явно трябваше да представлява смеха на прокълнатите. Помещенията бяха боядисани в златисто и пъкленочервено, завесите бяха от пурпурен плюш, дебел няколко инча. Имаше огромни огледала в позлатени рамки. Беше доста пълно. Публиката се състоеше главно от почтени търговци на средна възраст и семействата им, които непрестанно възкликваха с добродушно удивление: — Ама те наистина ли? — Или: — И таз добра!

Излязохме от кабарето по средата на представлението, след като един младеж в кринолин, отрупан с пайети, и украсен със скъпоценни камъни сутиен, беше изпълнил с голяма мъка, но успешно, три шпагата.

На входа срещнахме група американски младежи, които бяха много пияни и се колебаеха дали да влязат. Водачът им беше дребен и набит млад мъж с пенсне и с неприятно издадена напред долна челюст.

— Кажете — попита той Фриц — какво има тук?

— Мъже, облечени като жени — ухили се Фриц. Дребният американец просто не можа да повярва: