Берлински дневник ((Зимата 1932–1933))

Зървам лицето си в огледалото на един магазин и с ужас забелязвам, че се усмихвам. Човек не може да не се усмихва в такова прекрасно време. Трамваите се движат нагоре-надолу по „Клайстщрасе“, както обикновено. Те и хората по тротоара и куполът на гара „Нолендорфплац“, който прилича на калъф за чайник, излъчват някаква странна близост, някаква удивителна прилика с нещо, което е било нормално и приятно в миналото — като много хубава снимка.

Не. Дори и сега още не мога напълно да повярвам, че всичко това наистина се е случило…