Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
„Да не беше ти, царю — отвърнал Адраст, — нямаше да тръгна на подобно изпитание. Защото на човек като мене, сполетян от такова злощастие, нито прилича да се събира с връстниците си, на които нищо лошо не се е случило, нито желае това. Другиму бих отказал, но сега, когато ти настояваш и се налага да ти угодя — нали съм длъжен да отвърна с добро, готов съм всичко да сторя. Разчитай, че твоят син, когото ми заръчваш да пазя, ще се завърне невредим, доколкото това зависи от пазача му.“
С такива думи отвърнал той на Крез, а след това потеглили, придружени от дружина момци и кучета. Когато стигнали на планината Олимп, те поели по следите на звяра и щом го съгледали, наобиколили го в кръг и почнали да мятат по него копия. Тогава фригиецът, онзи, комуто дали очищение за убийство, на име Адраст12, метнал копието си, но не успял да умери глигана, а улучил Атис. Тъй синът на Крез бил ударен с желязно острие и предреченото в съня се сбъднало.
Един бързоходец тутакси се завтекъл да извести Крез за станалото и като стигнал в Сарди, разказал за боя с глигана и за участта на царския син.
Крез бил съкрушен от смъртта на сина си. Но като по-голям удар понесъл това, че синът му бил убит от човек, комуто сам дал очищение. Съсипан от мъката, породена от нещастието, Крез горестно призовал Зевс Катарсий, покровителя на даващите очищение, за да види как е пострадал от чужденеца. Призовал и Ефестий — покровителя на домашното огнище, както и Хетерий — покровителя на приятелството. С тези имена той викал един и същ бог — Зевс, когото призовавал е първото, понеже, приемайки в дома си молителя, Крез, без да знае, хранел убиеца на своя син, а с другото, защото, изпращайки като приятел чужденеца да пази Атис, намерил в негово лице най-страшен враг.
Скоро след това се появили лидийците, които носели мъртвото тяло, а подире им идел убиецът. Той застанал пред трупа, протегнал ръце към Крез и се оставил на волята му. Сетне поискал да го убият върху мъртвото тяло, като говорел, че живот за него повече няма — не му стигало предишното нещастие, ами отгоре на това погубил и далия му очищение. На Крез, който изслушал тези думи, му дожаляло за Адраст и въпреки собствената си страшна злочестина, му рекъл: „За мене, страннико, е достатъчно удовлетворение това, че сам се осъждаш на смърт. Не си ти виновникът за моята злочестина, ти само си нанесъл неволно удара. Виновен е някой бог — навярно онзи, който на времето още ми предрече бъдещи беди.“ И Крез погребал сина си както подобавало. А Адраст, синът на Гордий, синът на Мидас, човекът, станал убиец на собствения си брат, убиец и на далия му очищение, щом хората си отишли и наоколо утихнало, се заклал над гроба — било му вече ясно, че измежду хората, които познава, най-тежка е неговата участ. А Крез цели две години живял в голяма скръб по изгубения син.
Крез подлага оракулите на изпитание
След време господството на мидийския цар Астиаг, сина на Киаксар, било унищожено от персийския цар Кир, син на Камбис, и мощта на персите ставала от ден на ден по-голяма. Това прекратило скръбта на Крез и го накарало да се замисли дали може някак да възпре нарастващото могъщество на персите, преди да е станало твърде голямо. За тази цел Крез незабавно се заел да изпита оракулите на Елада, а също и оракула в Либия, като пратил хора навсякъде: едни потеглили към прорицалището в Делфи, други — към Абе във Фокида, а трети — към Додона. Крез отправил свои хора и в Амфиарей, и в Милетското прорицалище на Бранхидите. Ето това били елинските оракули, до които поискал да се допита той. Към прорицалището в Либия пък проводил други да зададат въпрос на бог Амон. И тъй, Крез разпратил хора до оракулите, за да провери какви ще бъдат техните отговори, та ако се окажело, че дават верни отговори, повторно да прати хора и да се допита дали да потегли на поход срещу персите.
На лидийците, които пратил за изпитание на оракулите, Крез заръчал да броят постоянно дните и на стотния ден подир тръгването им от Сарди да зададат на оракулите въпроса какво прави в момента Алиатовият син, лидийският цар Крез. Пратениците трябвало да запишат и върнат на царя онова, което щял да предрече всеки оракул. Не се знае точно какво предсказали останалите оракули, но щом лидийците отишли да се допитат до бога в Делфи, влезли в светилището и задали заръчания въпрос, пророчицата Пития в мерена реч отговорила следното:
12
Херодот набляга на значението в старогръцки на името Адраст — „човек, който не може да избегне съдбата си“.