Време за умиране
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Време за умиране». Краткое содержание книги:
Мъжeтe oт клана Дънкан искат Ричъp да си oтидe – или да изчeзнe – защoтo сe тpeвoжат нe самo за миналoтo, нo и за цeнния тoваp, кoйтo oчакват. Дoставката закъснява, а клиeнтът им oбича тoчнoстта. Тoй e чoвeк, кoйтo нe бива да бъдe ядoсван. A кланът Дънкан e самo бpънка в началoтo на пpeстъпна вepига, oпасваща пoлoвината свят.
За Джак Ричъp би билo мнoгo пo-дoбpe да си тpъгнe вeднага. Hищo oт ставащoтo нe гo засяга личнo.
За Джак Ричъp тoва e напълнo нeвъзмoжнo. Защoтo има нeща, за кoитo си стpува да умpeш. Защoтo идва вpeмe, в кoeтo лoшитe наистина тpябва да бъдат наказани.
— Съгласен съм. Но при условие, че предадеш едно съобщение на мистър Дънкан.
— Какво съобщение?
— Той бие жена си, а аз искам да му обясня, че не бива да го прави.
— Сигурен съм, че бъркате.
— Видях последиците с очите си. Затова искам да поговоря с него.
— Осъзнайте се, сър. Няма да говорите с никого. Само един от нас ще се върне в ресторанта и това няма да сте вие.
— Харесва ли ти да работиш за тоя тип?
— Не се оплаквам.
— Може би ще започнеш, но по-късно. Някой ми беше казал, че най-близката линейка е на сто километра от тук. Може би ще лежиш цял час на асфалта.
— Качете се в колата и си тръгвайте, сър.
Ричър пъхна ръце в джобовете на шубата си. Трябваше да ги обездвижи и да ги предпази от нови контузии.
— Давам ти последен шанс, Брет — каза той. — Все още можеш да се оттеглиш. Ще бъде жалко да пострадаш заради онзи боклук.
— Трябва да си свърша работата.
Ричър кимна.
— Виж какво, момче — започна той.
Едрият тип машинално се наведе, за да чуе края на изречението. Десният крак на Ричър се стрелна напред, тежкият ботуш потъна в слабините на младежа. Ричър се отдръпна в мига, в който тялото на противника му политна и се завъртя на деветдесет градуса. От устата му излетя сподавен вик, придружен с остатъци от храна. Направи опит да си поеме дъх, но се задави и се закашля.
Вторият ритник попадна в слепоочието. Ричър го нанесе странично, като футболист, който изпълнява воле пред вратата на противника. Краката на бодигарда се отлепиха от асфалта, тялото му се просна по гръб.
Без да вади ръце от джобовете си, Ричър се обърна и тръгна обратно към ресторанта.
6
Купонът във вътрешната зала продължаваше с пълна сила. Лактите вече не бяха на масата. Всичките седем участници се бяха облегнали назад, с изпънати крака, заемайки цялото свободно пространство, сити и доволни. Лицата им бяха леко зачервени от топлината и бирата. Докато чакаха поредния виц, шестима от тях разсеяно слушаха седмия, който се хвалеше нещо. Ричър се насочи към масата, застана зад стола на Дънкан, извади ръцете си от джобовете и ги постави върху раменете му. В салона настъпи мъртва тишина. Ричър леко подръпна раменете на Дънкан. Столът се люшна назад и застана на два крака. После Ричър го пусна и той с трясък зае нормалното си положение. Дънкан успя да се изправи и рязко се завъртя. Равни порции страх и гняв се изписаха на лицето му. Плюс желанието да запази самообладание пред приятелите си. Очите му бързо огледаха салона, но не откриха бодигарда. Това отне част от неговата самоувереност и гняв за сметка на страха.
— Сет Дънкан? — попита Ричър.
Кльощавият не отговори.
— Имам едно съобщение за теб, приятел.
— От кого? — попита Дънкан.
— От Националната асоциация на брачните консултанти.
— Има ли такава асоциация?
— Вероятно.
— Какво е съобщението?
— То е по-скоро въпрос.
— Добре де, да го чуем.
— Въпросът е как ще ти хареса това! — отвърна Ричър и му нанесе силен удар в носа. Адски силен удар. Кокалчетата му смазаха хрущяли и кости, превръщайки ги в кървава пихтия. Дънкан отлетя назад и се просна върху масата. Разнесе се трясък на счупени чаши и чинии, ножовете се пръснаха по пода.
Дънкан не направи опит да се изправи.
Ричър спокойно се обърна и напусна вътрешния салон. Прекоси коридора, мина покрай рецепцията и излезе на паркинга.
Върху ключа, който му беше връчил червенокосият барман-администратор, беше изписана голяма цифра шест. Ричър паркира пред бунгало номер шест, бутна вратата и изведнъж се оказа в миниатюрно копие на централната сграда. Помещението беше кръгло, с изключение на пространството, определено за банята и гардероба. Куполът на тавана излъчваше мека светлина. Леглото беше монтирано на специален извит подиум. Пред заобления фотьойл имаше малка кръгла масичка. Старомодният телевизор с кинескоп беше поставен на друга масичка. Банята беше малка, но удобна, с вана и душ. Гардеробът имаше почти същите размери.
Тук имаше всичко, от което се нуждаеше. Нищо излишно.
Ричър се съблече, хвърли дрехите си на леглото и взе душ. С наслада подложи тялото си на горещата струя. Врат, рамене, ръце и ребра. Повдигна едната си ръка, после и другата. След това и двете заедно. Движеха се, но като частите на новосглобена машина, които се нуждаят от напасване. Добрата новина беше, че кокалчетата изобщо не го боляха.
* * *
Личният лекар на Сет Дънкан се намираше на повече от триста километра, в Денвър, Колорадо. Несъмнено отлично подготвен медик, който обаче нямаше опит в спешната помощ. Най-близкият рентген беше на един час път, а никой разумен човек не би прибягнал до услугите на някаква местна откачалка. Затова Сет помоли един от приятелите си да го закара до къщата на чичо му Джаспър Дънкан. Главно защото чичото знаеше как да се справя с необичайните ситуации по всяко време. Той живееше на осем километра от кръстопътя с мотела, в най-северната от трите стари къщи в края на общата алея. Вътрешността ѝ беше задръстена от вещи, които чакаха момента да бъдат използвани. Самият чичо Джаспър беше надхвърлил шейсет, но беше здрав като бик и притежаваше разностранни умения — истинска съкровищница на народната мъдрост и отдавна забравени познания.