Време за умиране
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Време за умиране». Краткое содержание книги:
Мъжeтe oт клана Дънкан искат Ричъp да си oтидe – или да изчeзнe – защoтo сe тpeвoжат нe самo за миналoтo, нo и за цeнния тoваp, кoйтo oчакват. Дoставката закъснява, а клиeнтът им oбича тoчнoстта. Тoй e чoвeк, кoйтo нe бива да бъдe ядoсван. A кланът Дънкан e самo бpънка в началoтo на пpeстъпна вepига, oпасваща пoлoвината свят.
За Джак Ричъp би билo мнoгo пo-дoбpe да си тpъгнe вeднага. Hищo oт ставащoтo нe гo засяга личнo.
За Джак Ричъp тoва e напълнo нeвъзмoжнo. Защoтo има нeща, за кoитo си стpува да умpeш. Защoтo идва вpeмe, в кoeтo лoшитe наистина тpябва да бъдат наказани.
— Те? — вдигна вежди Ричър.
— Фамилията Дънкан. Четирима са.
— Как ще го накажат?
— О, не знам. Последния път му забраниха да стъпва тук за цял месец.
— Тук? Имате предвид бара на мотела?
— Това е любимото му място.
— Как така са му забранили?
— Казаха на мистър Винсънт да не му сервира. Той е собственикът.
— А защо собственикът на мотела трябва да се подчинява на тези Дънкан?
— Те имат транспортна фирма. Мистър Винсънт е подписал договор за доставки с тях. Принудили са го. Те така работят. Ако мистър Винсънт не играе по свирката им, някоя доставка със сигурност ще се забави. Друга ще се загуби, а трета ще пристигне със значителни щети. Той ще фалира. И го знае.
— Какво могат да причинят на човек като мен? — пожела да узнае Ричър.
— Те наемат футболисти, направо от колежа. „Корнхъскърс“. Достатъчно добри, за да получат стипендия, но без качества да пробият в Националната лига. Използват ги за телохранители и биячи. Яки типове.
Брет, помисли си Ричър.
— Бързо ще направят връзката и ще разберат къде сте — продължи жената. — Всъщност къде другаде бихте могли да бъдете? Ще ви посетят. Може би вече пътуват насам.
— Откъде?
— Гаражът им е на трийсет километра от тук. А повече от хората им живеят около него.
— С колко футболисти разполагат?
— С десет.
Ричър замълча.
— Споменали сте на мъжа ми, че пътувате за Вирджиния — добави тя.
— Така е — кимна той.
— Там ли живеете?
— Колкото на всяко друго място.
— Трябва да тръгваме! — настоя тя. — Намирате се в голяма опасност!
— Само ако изпратят всичките деветима — поклати глава той.
— Кои деветима? — погледна го с недоумение тя.
— Футболистите.
— Казах ви, че са десет.
— С един от тях вече се запознах. В момента е извън играта. От тази вечер отборът е с един човек по-малко.
— Какво?
— Изпречи се между мен и Сет Дънкан.
— Какво направихте на Сет Дънкан?
— Счупих му носа.
— Мили боже! Защо?
— А защо не?
— Господи! Къде са ключовете от колата?
— Какво ще стане с мисис Дънкан?
— Трябва да тръгваме. Още сега, в тази минута!
— Първо отговорете на въпроса ми.
— Тя също ще бъде наказана. Защото се е обадила на мъжа ми. Била е предупредена да не го прави. Също като него. Забранили са му да я лекува.
— Той е лекар и няма друг избор. Нали е дал клетва?
— Как се казвате?
— Джак Ричър.
— Да тръгваме, мистър Ричър! Още сега!
— Какво ще направят с мисис Дънкан?
— Това не е ваша работа — отсече жената.
На практика мнението ѝ съвпадаше с неговото. Работата му беше да стигне до Вирджиния, а тази жена му предлагаше транспорт за най-трудната част от пътя. Бърз и безплатен превоз. Магистралата И-80 го очакваше на два часа път от тук. Там щеше да хване някой от нощните тирове, които потегляха от паркинга още в ранни зори. Може би дори щеше да закуси в някое денонощно заведение. Бекон с яйца и голяма чаша кафе.
— Какво ще ѝ направят? — повтори той.
— Може би нищо особено.
— Как така „нищо особено“?
— Вероятно ще ѝ дадат някакъв коагулант. Един от чичовците има доста голям запас от лекарства. А може би просто ще ѝ забранят да взема аспирин. Така няма да кърви толкова силно следващия път. Това е всичко. Нищо особено. Няма за какво да се тревожите. Те са женени от десет години. Ако е искала да избяга, спокойно е можела да го направи. Все пак не е затворничка, нали?
— Но този път е друго — поклати глава Ричър. — Макар и неволно, тя е станала причина за счупения нос на мъжа си. Ако не успее да си го изкара на мен, той най-вероятно ще си го изкара на нея.
Съпругата на доктора не каза нищо, но в мълчанието ѝ прозираше съгласие. В странната кръгла стая настъпи тишина. После Ричър долови скърцането на автомобилни гуми по чакъла.
9
Ричър погледна през прозореца. Гумите бяха четири на брой, огромни и назъбени, монтирани на пикап марка Форд. Имаше усилено окачване и прожектори на покрива. Отпред на бронята имаше лебедка. В мрака на кабината се очертаваха фигурите на двама мъже с дебели вратове и широки рамене.
Пикапът бавно се плъзна покрай редицата бунгала и спря на шест-седем метра зад субаруто. Фаровете останаха включени, двигателят — също. Вратите се отвориха и двамата мъже стъпиха на алеята.
Приличаха на Брет, но бяха доста по-едри от него. Под трийсет, над метър и деветдесет, от сто и трийсет килограма нагоре. Със сравнително тънки талии на фона на широките гърди, яките рамене и огромните бицепси. Къси подстрижки, малки очички и месести лица. Бяха от онези, които лапат по две порции една след друга, но продължават да са гладни. Червените якета на „Корнхъскърс“ изглеждаха сиви на светлината на прожекторите, монтирани над кабината на пикапа.