Време за умиране
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Време за умиране». Краткое содержание книги:
Мъжeтe oт клана Дънкан искат Ричъp да си oтидe – или да изчeзнe – защoтo сe тpeвoжат нe самo за миналoтo, нo и за цeнния тoваp, кoйтo oчакват. Дoставката закъснява, а клиeнтът им oбича тoчнoстта. Тoй e чoвeк, кoйтo нe бива да бъдe ядoсван. A кланът Дънкан e самo бpънка в началoтo на пpeстъпна вepига, oпасваща пoлoвината свят.
За Джак Ричъp би билo мнoгo пo-дoбpe да си тpъгнe вeднага. Hищo oт ставащoтo нe гo засяга личнo.
За Джак Ричъp тoва e напълнo нeвъзмoжнo. Защoтo има нeща, за кoитo си стpува да умpeш. Защoтo идва вpeмe, в кoeтo лoшитe наистина тpябва да бъдат наказани.
— Слава богу — обади се докторът.
— Че тя се оправи?
— Не, че Сет Дънкан не си беше у дома.
— Видях снимката му. Нищо особено. Бас държа, че кучето му е пудел.
— Те нямат куче.
— Казах го фигуративно. Мога да разбера безпокойството на селския лекар, който трябва да се забърка в семеен скандал, а съпругът е пияч на бира, носи тениска без ръкави и държи два бултериера в двора си, който е задръстен от боклуци и повредени коли. Но този Сет Дънкан явно не е от тях.
Докторът не каза нищо.
— Ти обаче се страхуваш от него — подхвърли Ричър. — Това означава, че силата му е другаде. Може би финансова или политическа. Има много хубава къща.
Докторът продължаваше да мълчи.
— Той ли е бил? — обърна се да го погледне Ричър.
— Да.
— Сигурен ли си?
— Да.
— Правил ли го е и преди?
— Да.
— Колко пъти?
— Много. Включително ѝ е чупил ребрата.
— Тя не е ли потърсила помощ от полицията?
— Ние нямаме полиция. Най-близкото управление е на сто километра оттук.
— Би могла да се обади по телефона.
— Тя няма да повдигне обвинения срещу него. Никога не го правят. Позволят ли първия побой, всичко е свършено. Просто се примиряват.
— Къде вечеря с приятели тип като този Дънкан?
Отговор не последва и Ричър не настоя.
— В бара ли се връщаме? — попита след известно време докторът.
— Не, мисля да те закарам у дома.
— Благодаря. Много мило от твоя страна. Но от там до мотела разстоянието е доста голямо, за да вървиш пеш.
— Проблемът е твой, защото мисля да задържа колата — отвърна Ричър. — Утре сутринта ще хванеш някой да те докара и ще си я прибереш.
На осем километра южно от мотела докторът отново се втренчи в трите стари къщи край пътя. След известно време извърна глава напред и започна да дава указания. Ричър зави наляво, надясно, после пак наляво. Сред тъмните и пусти ниви бавно изплува ново ранчо, разположено в центъра на парцел от два декара, ограден с мрежа.
— Къде ти е ключът? — попита той.
— На връзката.
— Имаш ли друг?
— Жена ми ще ми отвори.
— Надявай се — промърмори Ричър. — Лека нощ.
Изчака докторът да измине седем-осем метра по алеята пред къщата, после направи маневра и се насочи обратно към двупосочния път, простиращ се от север на юг. Когато се колебаеш, завий наляво, спомни си старото правило той. Това го накара да поеме на север. Измина километър-два, отби на банкета и спря. Къде би могъл да вечеря с приятели тип като Сет Дънкан?
5
В някой ресторант, беше заключението на Ричър. В тази дълбока провинция несъмнено има и богати типове, които се занимават със земеделие, а си почиват на кана домашна бира с мезе говеждо филе алангле — с навити ръкави, разхлабени вратовръзки и насмешливо отношение към женчовците от крайбрежието, които мислят за вредата от холестерола. Отделните окръзи в Небраска разполагат с огромни територии и са рядко населени, което означава, че ресторантите са на минимум петдесет километра един от друг. Но през нощта всички заведения светят с ярките си реклами. Част от местната култура. Табелата е с ясен надпис непосредствено под покрива на заведението, оградена с неон. Или пък е окачена на висок пилон, осветен от силни прожектори.
Ричър изключи двигателя, излезе от колата и се покатери на покрива, използвайки опората на рамките за багажник, фиксирани към купето. Изправи се с цял ръст и се оказа на около три метра над най-плоската равнина в света. Започна бавно да оглежда хоризонта, въртейки се на 360 градуса. Далеч на север се виждаше бледото сияние на мотела. На около петнайсет километра в югозападна посока забеляза друго сияние — този път в розово. Може би беше обикновена бензиностанция, но си заслужаваше да се провери. Слезе, запали двигателя и пое на юг, а после свърна на запад. Спира още два пъти, за да актуализира информацията. Сиянието видимо се усилваше и накрая пред очите му се появи яркочервена неонова реклама, порозовяла в краищата от влажния въздух. Тя можеше да бъде на магазин за алкохол, на друг мотел, на бензиностанция от веригата „Ексън“.
Оказа се обаче, че е ресторант. Най-после. Дълга и ниска сграда със свещи на прозорците, стени като на хамбар и странно извит нагоре покрив, която приличаше на стара кобила в полето. Беше построена в средата на парцел от около четири декара, с ярка неонова реклама под стряхата, която наподобяваше птиче гнездо от стъклени тръби, свързани с метални планки. Наоколо бяха паркирани множество коли, всичките с предницата към стената. Като прасета пред хранилките си. Или като самолети пред терминал. Повечето бяха пикапи и седани, но имаше и автомобили с висока проходимост. Някои бяха нови, други — по-стари, почти без изключение с местни номера.