Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Часът е 22:10, Юна Лина седял в колата си на улица Дротнингхолмсвеген и чул разтревоженото повикване. Полицай Ерланд Бьоркандер крещял, че децата са заклани, че е сам в къщата, че майката е мъртва, че всички са мъртви. След малко, вече извън къщата и значително по-спокоен, разказал, че полицейски инспектор Лилемур Блум го е изпратила да отиде до къщата на Йердесвеген сам. Бьоркандер млъкнал изведнъж, измърморил, че е сбъркал честотите, след което гласът му се загубил.
В колата на Юна Лина станало тихо. Чистачките обирали капките вода от стъклото. Докато бавно карал покрай Кристинеберг, той мислел за баща си, който така и не получил подкрепление.
Юна спрял до тротоара при училището Стефанскулан, раздразнен от лошото управление в Тумба. Никой полицай не би трябвало самостоятелно да предприема действия от такъв род. Юна въздъхнал, вдигнал телефона и помолил да го свържат с Лилемур Блум.
Лилемур Блум бе учила в Полицейската академия по същото време като Юна. След стажантството, се ожени за един колега от отдела за разузнаване на име Йеркер Линдквист. Две години по-късно им се роди син, когото кръстиха Данте. Йеркер не използва своята част от платената родителска отпуска, въпреки че по закон имаше право. Неговият избор означаваше финансова загуба за семейството и забави кариерата на Лилемур. Йеркер я напусна за по-млада, току-що завършила полицайка, и Юна бе чувал, че дори не вижда сина си през уикендите.
Юна се представи накратко, когато Лилемур вдигна. Прескочи любезностите и обясни какво бе чул по радиото.
— Нямаме достатъчно хора, Юна — обясни тя. — И аз прецених…
— Няма значение — прекъсна я той. — Преценката ти е била много погрешна.
— Не искаш да ме изслушаш — каза тя.
— Да, но…
— Тогава го направи!
— Дори Йеркер не можеш да изпратиш сам на местопрестъпление — продължи Юна.
— Приключи ли?
След кратка пауза Лилемур Блум обясни, че патрулен полицай Ерланд Бьоркандер е получил задача да уведоми семейството за загубата им и че той изцяло на своя глава е поел инициативата да разбие задната врата на къщата. Юна се съгласи, че е постъпила правилно, извини се няколко пъти и после, най-вече от учтивост, попита какво се беше случило в Тумба.
Лилемур описа какво е докладвал патрулиращ полицай Ерланд Бьоркандер за ножовете и приборите в кръвта на кухненския под, очилата на момичето, кървавите следи, отпечатъците от ръце и разположението на телата и частите от тела из къщата. После разказа, че Андерш Ек, който, тя предполагаше, беше последната жертва, е известен на социалните служби като пристрастен към хазарта. Бил му е правен план за разсрочено плащане на дългове, но същевременно е заемал пари от хора с тежки криминални прояви от района. Сега събирач на дългове бе нападнал семейството му, за да се добере до него. Лилемур описа тялото му, намерено в съблекалнята, и започнатото разчленяване, съобщи, че е намерен ловен нож и отрязана ръка в банята. Разказа каквото знаеше за семейството в къщата и че синът е закаран до болницата в Худинге. Няколко пъти повтори, че нямат достатъчно хора и ще изчакат с огледа на местопрестъплението.
— Идвам — каза Юна.
— Защо? — попита тя учудено.
— Искам да хвърля един поглед.
— Сега?
— Да, моля — настоя той.
— Хубаво — съгласи се тя по начин, който го накара да мисли, че е искрена.
Юна не бе разбрал веднага какво беше предизвикало интереса му. Не ставаше въпрос просто за сериозността на престъплението, имаше някакво несъответствие между информацията, която беше получил, и направените изводи.
Едва след като посети двете местопрестъпления — съблекалнята на спортното игрище в Рьодстюхаге и типовото жилище на Йердесвеген 8 в Тумба, той се убеди, че предчувствието, което бе имал, можеше да се свърже с конкретни наблюдения. Разбира се, не ставаше въпрос за доказателства, но все пак видяното бе толкова шокиращо, че не можеше да се откаже. Беше убеден, че бащата е бил убит, преди другите от семейството да бъдат нападнати. Първо, отпечатъците в кръвта на пода в съблекалнята изглеждаха по-отчетливи, по-енергични в сравнение с отпечатъците в къщата, и второ, ловният нож, намерен в банята на съблекалнята, беше със счупен връх, което би обяснило приборите на пода в кухнята на жилището: извършителят просто е търсил ново оръжие.